Майкл Коннелли - Падане

Бош си помисли, че шест добри шота вероятно правят около триста — триста и петдесет милилитра. Възможно беше Ървинг да е носил бутилка с формата на манерка, докато се е регистрирал. Спомни си също и редицата бутилки и мезета в кухненския бокс. Можеше да я е взел и от запасите в самата стая.

— Добре, какво стана, когато той хвърли бутилката?

— Чух я да се пръска някъде в тъмното. Мисля, че падна на улицата или върху нечий покрив.

— В коя посока я хвърли?

— Право напред.

Бош кимна.

— Добре, Макуилън, стой тук. Сега се връщам.

Стана, набра отново комбинацията и излезе. Тръгна по коридора към „Неприключени следствия“.

Докато минаваше покрай стаята с видеоапаратурата, вратата се отвори и на прага се появи Киз Райдър. Беше наблюдавала разпита. Бош не се изненада. Тя знаеше, че ще прибере Макуилън.

— По дяволите, Хари.

— Именно.

— Е, вярваш ли му?

Бош спря и я погледна.

— Версията му е издържана и има неща, които можем да проверим. Когато влезе в стаята за разпити, той нямаше представа с какво разполагаме — копчето на пода, раните на рамото, свидетеля, който го е видял на стълбата три часа преди смъртта — и историята му потвърждава всичко това.

Райдър сложи ръце на кръста си.

— И в същото време поставя себе си в стаята. Признава, че е задушил жертвата.

— Доста рискован ход е да се поставиш в стаята на мъртвеца.

— Значи му вярваш?

— Не знам. Има и нещо друго. Макуилън е бивше ченге. Той знае…

Бош спря насред изречението и щракна с пръсти.

— Какво?

— Има алиби. Това е нещото, което не каза. Ървинг полита от балкона три или четири часа по-късно. Макуилън си е осигурил алиби и чака да види дали ще го арестуваме. Защото ако го направим, той ще изиграе коза си, ще представи алибито и ще си излезе. Управлението ще бъде посрамено и това може би ще бъде неговото отмъщение за всичко, което му се е случило.

Кимна. Точно това трябваше да е.

— Виж, Хари, вече сме заредили пушката. Ървин Ървинг очаква оповестяване на арест. Ти самият каза, че „Таймс“ разполага с информацията.

— Ървинг да си го начука. Не ми пука какво очаква. А партньорът ми твърди, че не е нужно да се безпокоим за „Таймс“.

— Това пък как е станало?

— Не знам как е станало, но е успял да ги накара да спрат материала. Виж, трябва да пратя Чу да търси бутилката, а после да се върна и да разбера какво е алибито.

— Добре, аз се качвам на десетия. Обади ми се, щом приключиш с Макуилън. Искам да зная какво е положението.

— Разбрано.

Бош отиде в „Неприключени следствия“ и завари Чу пред компютъра.

— Искам да провериш нещо. Освободи ли стаята в „Шато“?

— Не, не си ми казал, така че…

— Добре. Обади се в хотела и провери дали зареждат бутилки „Джак Даниелс“ в стаите. Нямам предвид патрончетата. Нещо по-голямо, бутилки с формата на манерка. Ако зареждат, нека да проверят дали бутилката от седемдесет и девета стая е налице.

— Вратата е запечатана.

— Кажи им да свалят печата. Когато приключиш с това, обади се на съдебния лекар и виж дали резултатите от кръвните изследвания на Ървинг са готови. Аз се връщам при Макуилън.

— Хари, искаш ли да дойда, когато свърша с това?

— Не, свърши си работата и ме изчакай.

Бош въведе комбинацията, отвори вратата и се настани отново на мястото си.

— Толкова бързо? — учуди се Макуилън.

— Да, забравих нещо. Не ми разказа цялата история, Макуилън.

— Напротив, разказах я. Знаеш всичко, което се случи в онази стая.

— Да, но не ми разказа какво е станало после.

— Той скочи, това стана.

— Не говоря за него. А за теб. Ти какво си направил. Знаел си какво предстои и вместо да вдигнеш телефона и да потърсиш помощ, просто си се омел и си го оставил да скочи. Но ти не си глупак, знаел си, че можем да стигнем до теб. Че вероятно ще се появи някой като мен.

Бош се облегна назад, изгледа преценяващо Макуилън и кимна.

— И затова си се погрижил за алибито си.

Макуилън остана невъзмутим.

— Дойде тук с надеждата, че ще те арестуваме и тогава ще извадиш алибито и ще изложиш управлението заради цялата гадост, която ти се е случила навремето. Можеше дори да подадеш иск за погазване на правата ти и неоснователен арест. Смяташе да използваш Ървинг, за да си отмъстиш.

Лицето на Макуилън оставаше неразгадаемо. Бош се наведе над масата.

— Спокойно можеш да ми кажеш, Макуилън, защото няма да те арестувам. Няма да ти доставя това удоволствие, независимо какво мисля за онова, което ти сториха преди двайсет и пет години.