Майкл Коннелли - Падане

— Дайте ми прекия си номер — каза той. — Ще ви се обадя преди пет.

Нямаше намерение да го прави, но въпреки всичко си записа името и номера в бележника си.

Веднага щом затвори, се обади на Киз Райдър по мобилния си. Тя отговори веднага, но като че ли пътуваше в кола.

— Да, Хари?

— Сама ли си?

— Да.

— От „Таймс“ са надушили. Информацията е изтекла или от шефа, или от съветника. И в двата случая съм прецакан, ако се разчуе прекалено рано.

— Чакай малко, чакай малко. Откъде разбра?

— Току-що ми се обади репортерката. Знае, че работим върху убийство и че имаме заподозрян бивше ченге. Разказали са й всичко.

— Коя е репортерката?

— Емили Гомес-Гонзмарт. Досега не бях разговарял с нея, но името ми е познато. Казват, че я наричали Гончето, защото никога не изпуска история.

— Е, тя не е от нашите.

Иначе казано, Гончето не беше в списъка на одобрените и доверени репортери, с които имаше вземане-даване шефът на полицията. Това означаваше, че източникът й е Ървин Ървинг или някой от неговия екип.

— Казваш, че знаела, че имаш заподозрян? — попита Райдър.

— Точно така. Знае всичко, с изключение на името. Знаеше, че е прибран или предстои да бъде.

— Наясно си, че репортерите често се преструват, че знаят повече, отколкото знаят в действителност. Това е един от начините им да те подлъжат да се разприказваш.

— Знаеше, че имаме заподозрян и че е бивше ченге, Киз. Това не беше блъф. Казвам ти, знае всичко. По-добре вие там горе вдигнете телефона и насолете здравата Ървинг. Става въпрос за сина му, а той пречи на разследването. Защо? Има ли някаква политическа изгода да го прави?

— Не, няма. Именно затова не съм убедена, че информацията е изтекла от него. И между другото, бях в кабинета на шефа, когато той му се обади по телефона и му съобщи последните новини. Не спомена за заподозрения, защото знаеше, че Ървинг ще настоява да научи името му. Каза му за белезите по гърба и за душащата хватка, но не и че сме по следите на конкретен човек. Каза, че още работим по случая.

Бош замълча и се замисли за значението на всичко това. Определено миришеше здраво на политика и той знаеше, че не може да се довери на никого, с изключение на Киз Райдър.

— Хари, в момента съм в колата. Съветвам те да влезеш в сайта на „Таймс“. Пусни търсене по името на репортерката. Виж какво ще излезе в предишните й материали. Провери дали и друг път е писала за нещо, свързано с Ървинг. Може някой от екипа му да поддържа връзка с нея и това да си проличи от другите й статии.

Идеята определено си я биваше.

— Добре, ще го направя, но нямам много време. Въпросът с Макуилън стана належащ. Веднага щом партньорът ми се върне, отиваме да го приберем.

— Сигурен ли си, че си готов?

— Май нямам друг избор. Материалът ще излезе в интернет в пет часа. Трябва да го пипнем преди това.

— Обади ми се веднага щом го направите.

— Дадено.

Бош затвори и незабавно се обади на Чу, който вече трябваше да е приключил в „Шато Мармон“.

— Къде си?

— Връщам се. Нищо не открихме, Хари.

— Няма значение. Днес ще приберем Макуилън.

— Ти решаваш.

— Да, аз решавам и го направих. Чакам те.

Затвори и остави телефона на бюрото. Забарабани с пръсти. Положението никак не му харесваше. Действията му по разследване да се диктуват отвън. Никога не му беше харесвало. Да, планът беше да приберат Макуилън и да го подложат на разпит. Но преди това подготвяше обстановката. А сега някой я беше нагласил вместо него и това го караше да се чувства като тигър в клетка. Яростен тигър, готов да замахне с лапа през решетките и да разкаже играта на първия, който му попадне.

Стана и отиде при бюрото на Тим Марсия.

— Лейтенантът вътре ли е?

— Да.

— Може ли да вляза? Трябва да й докладвам за хода на разследването.

— Цялата е твоя, стига да я накараш да отвори.

Бош почука на вратата на страдащата от агорафобия Дювал. След кратка пауза тя отговори и той влезе. Тя работеше нещо на компютъра, вдигна поглед да види кой е и заговори, без да спира да пише.

— Какво става, Хари?

— Става това, че днес ще извърша арест по случая „Ървинг“.

Това я накара да спре.

— Планът е да го накараме да дойде доброволно. Но ако не се получи, ще трябва да го закопчаем.

— Благодаря, че ме държиш в течение.

Бош не й беше докладвал вече двайсет и четири часа, а през това време се случиха много неща. Той придърпа един стол пред бюрото й и седна. Представи й кратката версия и десет минути по-късно стигна до телефонния разговор с репортерката.