Майкл Коннелли - Падане

Но сега не беше сигурен какво иска от него, освен съчувствието. Нима трябваше да каже, че престъплението на сина й не е по нейна вина? Или че синът й не е зло? Или се надяваше на някаква конкретна помощ относно престоя на Шон в затвора?

— Нищо — каза тя. — Съжалявам. Просто не искам това да съсипе всичко.

Думите й донякъде го успокоиха.

— Тогава не му позволявай, Ана. Просто остави нещата да се случат. Познаваме се едва от няколко дни. Харесва ни да сме заедно, но може би избързахме.

Нека оставим нещата да се развият и да не намесваме другото. Поне засега.

— Но аз трябва да го правя. Той ми е син. Имаш ли представа какво е да живееш с онова, което е сторил? И да го мислиш през цялото време?

Нещо отново стисна вътрешностите му и той осъзна, че е направил грешка с тази жена. Самотата и нуждата от връзка го бяха повели в погрешна посока. Беше чакал твърде дълго и беше направил лош избор.

— Ана — каза той. — В момента съм затрупан. Може ли да поговорим за това по-късно?

— Както и да е.

Беше казано като ругатня. Все едно му бе отговорила с „Майната ти, Бош.“ Посланието бе същото. Но той се престори, че не го е доловил.

— Добре. Ще ти се обадя веднага щом се освободя. Дочуване, Ана.

— Дочуване, Хари.

Прекъсна връзката и едва се сдържа да не изхвърли телефона през прозореца. Идеята, че Ана Стоун може да е жената, която да въведе в света, споделян от него и дъщеря му, се оказа глупава фантазия. Беше действал прибързано. Беше мечтал прибързано.

Напъха телефона в джоба си и зарови мислите за Ана Стоун и провалената връзка толкова дълбоко, колкото наскоро бяха заровили Джордж Ървинг.

Бош влезе в празната кабинка и веднага видя купчината големи пликове на бюрото на Чу. Остави куфарчето, отиде до бюрото на партньора си и прегледа пощата. Чу беше получил извлечения от кредитните карти на Джордж Ървинг. Връщането назад и проверяването на всички покупки с кредитни карти беше важен елемент в разследването на смъртни случаи. Данните играеха съществена роля за изграждането на финансовия профил на жертвата.

Най-долният плик беше най-тънък и идваше от лабораторията по криминалистика. Бош го отвори, като се чудеше с кой случай е свързан.

В плика имаше доклад за анализа на ризата на Джордж Ървинг. Огледът установил, че по тъмносинята дреха има кръв и клетъчен материал — кожа — отвътре, на рамото. Това съответстваше на синините и нараняванията във форма на лунни сърпове, открити по време на аутопсията.

Бош седна на бюрото на Чу, прочете доклада и се замисли. Даваше си сметка, че данните могат да отговарят най-малко на два сценария. Единият бе, че Ървинг е носил ризата, когато е бил задушен, и нараняването е станало, когато часовникът на нападателя е бил притиснат към кожата му. Вторият бе ризата да е облечена след появата на раните и кръвта и кожата да са попаднали върху нея.

Две неща го накараха да отхвърли втория сценарий. Копчето на пода говореше за борба, докато Ървинг е бил с ризата. А тъй като той бе полетял гол от балкона, изглеждаше малко вероятно тя да е била облечена върху раната и после свалена отново.

Съсредоточи се върху първия сценарий. Той предполагаше, че Ървинг е бил изненадан отзад и му е била приложена хватката. Последвала е борба. Копчето на левия ръкав се е скъсало и нападателят е прибягнал до допълнителното движение, за да контролира жертвата. Въпреки ризата са се появили синини и охлузвания.

Бош се замисли върху това и от какъвто и ъгъл да погледнеше сценария, той все водеше към Макуилън. Време беше да се заемат с него.

Премести се на своето бюро и започна да обмисля как да го направят. Предпочете да не прибягва до арест. Трябваше да накара Макуилън да дойде доброволно в Дирекцията на полицията, за да отговори на няколко въпроса. Ако този опит не успееше, щеше да дойде ред на белезниците.

Макуилън беше бивше ченге и това го правеше опасен за арестуване. Почти всички бивши ченгета имаха оръжие и знаеха как да го използват. Трябваше да накара Чу да провери в регистъра на „Алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия“, но знаеше, че подобна проверка няма да бъде особено надеждна. Ченгетата непрекъснато вземаха и конфискуваха оръжия на улицата. Не всички се предаваха. Проверката в регистъра щеше да покаже само дали Макуилън притежава законно оръжие.

Именно затова Бош реши, че в никакъв случай не бива да посещава Макуилън в дома му. Това щеше да го постави прекалено близо до известните и неизвестните му оръжия. Колата му също беше лош избор по същите причини.