Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Когато заговорихте госпожица Бийн в библиотеката на Мартин Бруъм, вие всъщност възобновихте познанството си с нея, нали така, господин Барингтън?

— Не съм имал никакви основания да възприемам нещата по този начин.

— Всъщност, когато сте се представили на Сюзан Бийн, тя не ви ли каза, че се познавате отпреди?

— Не. Нямаше и намек за подобно нещо.

— Бихте ли ми разказали за какво си говорихте с нея?

Стоун напрегна паметта си.

— Когато се настаних на фотьойла, в съседство с нейния, тя четеше някаква книга и поговорихме за това.

Спомням си, че говорихме и за фамилията й — Бийн. Тя ми каза, че е помагала на Мартин Бруъм в процеса срещу Данте, аз я поздравих за присъдата. Това е горе-долу всичко, което си спомням.

— А за какво си говорихте по пътя към апартамента й?

— Общо взето за нищо съществено, нищо особено не си казахме.

— Стана ли дума за работата й?

— Да, между другото.

— Тя сподели ли нещо по този въпрос?

— Спомням си, че останах с впечатлението, че мисли да се откаже от тази работа.

— Какво от нейните думи ви насочи към подобно впечатление?

— Не си спомням точно, стори ми се уморена и изтощена от работата. Не изглеждаше да е вдъхновена от произнесената присъда срещу Данте.

— Нали си давате сметка, че тя е отишла на това тържество именно за да отпразнува присъдата над Данте?

— Несъмнено.

— А пък казвате, че не била доволна от присъдата?

— Ясно си спомням, че на празненството тя се беше усамотила в библиотеката и четеше книга, вместо да взема живо участие. Освен това, съвсем не съм твърдял, не е била доволна от изхода на процеса, просто казах, че не беше вдъхновена от това.

— Нещо ми убягва, господин Барингтън, не го разбирам.

— И какво е то?

— Защо ви е да убивате жена, за която казвате, че не сте срещали от повече от пет години?

Стоун скочи на крака от изненада.

— Не съм убил Сюзан Бийн и не съм имал никакъв мотив да я убивам. — Погледна към Симънс, който продължаваше прилежно да записва разговора, и допълни:

— Запишете това, моля.

— Записвам то — отвърна Симънс.

Стоун остана прав и се обърна към Дийкън:

— Мисля, че с това приключихме.

— Съжалявам, че показвате нежелание да отговаряте на въпросите ми, господин Барингтън.

— Напротив — възрази Стоун, — Настоявам да запишете, че отговорих на всичките ви въпроси. Ако искате повече информация около събитията, свързани с убийството на Сюзан Бийн, съветвам ви да се обърнете към следователите от Деветнадесети полицейски участък. Направил съм пълно изявление пред тях. А за другите ви въпроси към мен ви препоръчвам моя адвокат Бил Егърс от „Удман и Уелд“.

Дийкън също се изправи на крака. — „Удман и Уелд“, така ли? Изискана фирма. Предполагам, че няма да изпаднат във възторг, ако ги въвлечете в тази каша.

— Вече ви пожелах приятен ден — отвърна Стоун, отвори външната вратата и едва издържа на изкушението да забие на изпроводяк един ритник в задника на Дийкън.

С излизането си от къщи Стоун откри нагоре по улицата колата на полицаите под прикритие и влезе в нея.

— Колата на Андерсън и Кели някъде тук ли е?

— Да — отговори шофьорът.

— Можеш ли да се свържеш по някакъв начин с тях, но без да използваш радиото?

— Мога да им се обадя по мобилния телефон — предложи полицаят.

— Ако обичаш.

Полицаят набра номера и подаде телефона на Стоун.

— Андерсън — отговориха от другата страна.

— Анди, Стоун се обажда. Намирам се в другата кола.

— Видях те.

— Ние сега ще потеглим. Моля те след пет минути да звъннеш на входната врата на апартамента ми. Ще слезе госпожица Бъкминстър, закарай я до ресторанта на Йлейн, нали го знаеш къде се намира?

— Карал съм там лейтенант Бакети — отговори Андерсън.

— Гледай да не те проследи някой.

— Ясно.

Стоун изключи телефона и го върна на полицая.

— Така, потегляме към Второ авеню, по средата между Осемдесет и осма и Осемдесет и девета улица. Не карай направо, повърти се малко; аз ще гледам за опашка.

— Ясно — каза полицаят и включи на скорост. — Искаш ли да използвам сигналната светлина?

— Хайде да не се набиваме на очи — предложи Стоун.

Потеглиха първо по Трето авеню, после обърнаха към центъра. Стоун внимаваше да не ги следят.

— Карай до парка, а там обърни пак към Трето авеню — нареди Стоун.

— Както кажеш — обади се отегчено полицаят.

Така пътуваха цял половин час до ресторанта на Илейн. Малко преди да пристигнат, Стоун потърси отново Андерсън по телефона.