Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Освен това, Дийкън изглежда смята, че аз съм убил Сюзан Бийн — обади се Стоун.

Бруъм буквално се задави с виното. Погледна към Дино и го попита:

— Ти имаш ли и най-малкото доказателство за подобно обвинение?

— Абсолютно никакво — категоричен бе Дино.

— Питам те, защото ако имаше, нямаше да е редно да сядам при вас.

— Бъди спокоен, Мартин — каза Дино. — Още през първите тридесет минути след смъртта й ние изключихме всякаква възможност Стоун да има нещо общо с убийството. То е станало по време, когато Стоун е бил извън апартамента, за да донесе храната от китайския ресторант.

— Да, чух за възстановката на събитията във времето — каза Бруъм — и я намирам за много смислена. Освен това, каква подбуда би могъл да има Стоун?

— Точно така — подкрепи го Дино.

— Бъди прям с мен, Мартин — каза Стоун. — Ако има някакви въпроси към мен, моля задай ги, ще отговоря с удоволствие.

— Искаш да кажеш въпроси извън протокола ли?

— Аз отговорих на всичките въпроси на Дийкън. Това бе протоколирано, включително и неговото обвинение, че съм извършил убийството. След това му казах да се обръща към адвоката ми и го изхвърлих от къщи. Независимо от това, готов съм да отговоря на всеки твой въпрос — тук, в момента и пред свидетели.

След кратък размисъл Бруъм попита:

— Познаваше ли Сюзан Бийн преди да я видиш на тържеството у нас?

— Дийкън твърди, че съм я познавал. Твърди, че тя била помощничка на Хейвърти по време на процеса срещу един мой клиент. Аз наистина съм виждал помощничката на Хейгърти в съда, но не си спомням нищо за нея. Освен това Дийкън твърди, че тя е посещавала често този ресторант, че една вечер аз съм излязъл с нея оттук и съм спал с нея. И за това нямам спомен, а мисля, че бих се сетил, ако такова нещо ми се беше случило наистина.

— А не си ли спомняш да си я виждал тук, на бара? Нито веднъж?

— Не — отговори Стоун. — Има и нещо друго много странно. Илейн също не си я спомня, а тя прекарва тук доста повече време от мен.

— Е, да, предполагам, че е така.

— Обаче Илейн си спомня Джийн Мартинели, спомня си, че една вечер я е изгонила от ресторанта, защото била пияна. Доколкото разбирам, именно Мартинели е в основата на теорията на Дийкън, почиваща върху неоснователните догадки.

— Стана почти година, откакто Мартинели не е на работа при нас — произнесе Бруъм, — но иначе не ме учудва, че се е раздрънкала пред Том. Преди време двамата бяха доста близки; предполагам, че тя първа му се е обадила.

— Имаш ли други въпроси към мен? — попита Стоун.

Бруъм сви рамене.

— Хайде, Мартин — подкани го Стоун, — ще ми се да свършим с това още сега.

— Според теб кой я е убил? — попита Бруъм.

Тук се намеси Дино:

— Според нас това е един тип, когото ние със Стоун арестувахме преди доста години, но все още не можем да го докажем с абсолютна сигурност. Станаха и други две убийства. През нощта, когато умря Сюзан Бийн, беше убита и Алма — секретарката на Стоун, на следваща — вечер — една жена, която живее в съседство с къщата на Стоун в Търтъл бей.

— Това ми е известно — каза Бруъм. — И ти смяташ, че всички тези убийства са свързани със смъртта на Сюзан ли?

— Убиецът е единственото общо в тях — обясни Дино.

— Според нас през нощта на убийството на Сюзан някой е проследил Стоун от неговата къща до вас, а после е проследил Стоун и Сюзан до нейния блок. Влязъл е в апартамента й, след като е видял Стоун да излиза. Смятаме, че престъпникът все още се е намирал в сградата в момента на завръщането на Стоун от ресторанта. Когато пристигнала патрулната кола обаче, вече е бил извън блока. Аз пристигнах там десет минути по-късно. Стоун беше съобщил за убийството на телефон 911.

— Да, да, зная това — каза Бруъм.

— Имаш ли други въпроси към мен, Мартин — попита още веднъж Стоун, стараейки се гласът му да не звучи прекалено предизвикателно.

— Сега не ми идва нищо друго на ум.

— Ако у теб възникнат евентуални въпроси, с удоволствие ще дойда с адвоката си в твоя кабинет, за да ти отговоря — добави Стоун.

— Оценявам тази твоя готовност.

— Обаче — продължи Стоун, — ако започна да чета в пресата, че аз съм заподозрян в убийство, ще бъда наясно, че това е дело на Дийкън, и без колебание ще отида при стария окръжен прокурор, познавам го от доста години. — Последното му твърдение си беше самата истина.

— Не вярвам да се стигне дотам — каза Бруъм, — но смятам, че ти е ясно — намери ли Дийкън несъответствия и празноти в показанията ти, ще ни се наложи да си говорим отново с теб.