Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— В показанията ми няма никакви дупки, защото представляват чистата истина — каза Стоун.

В този момент донесоха вечерята и тя ги спаси от притеснението да продължават този разговор. Дана Бруъм бързо смени темата.

— Вие не сте ли художничката, чиято изложба ще бъде открита в галерията на Бергман? — попита тя Сара.

— Да, аз съм. — отвърна Сара. — Откриваме я през следващата седмица. Мога ли да ви изпратя покана?

Дана веднага извади от чантичката си визитна картичка и я подаде.

— Виждала съм някои от вашите по-ранни работи и ще ми бъде много приятно да се запозная с последните ви картини. Бихте ли — ми казали нещо за тях?

— Ще представя моя „Тоскански цикъл“ — отговори Сара. — Последните шест години живях там и събрах нарисуваните пейзажи, натюрморти и портрети на хора от областта Кианти. — О, много обичам тази част от Италия.

Към масата им се приближи един келнер и прошепна нещо в ухото на Дино. Лейтенантът стана от масата, за да отговори на телефонното повикване. Докато говореше, Стоун не можа да прочете нищо по безизразното му лице. Когато се завърна на масата, всички впериха очи в него.

— Позвъниха ми от управлението — обясни Дино.

Имаме заподозрян, но проверката е показала, че има желязно алиби.

— Жалко — каза Бруъм. — За кого става дума?

— Казва се Мителдорфер. Преди дванадесет години ние двамата със Стоун го пратихме в затвора за убийството на жена му.

— Какво ви подтикна да го заподозрете?

— Станахме очевидци на убийството на жената, коя живееше зад къщата на Стоун. Убиецът страшно приличаше на Мителдорфер отпреди дванадесет години. Самият Мителдорфер обаче вече не изглежда така.

— Странно — обади се Бруъм.

— И на нас ни се стори така. Затова поискахме да разберем дали някой негов роднина не е замесен в този случай. Не можахме обаче да открием такъв — поне до момента. От управлението сега ме информираха, че са разпитвали съседите му. Мителдорфер изглежда чист.

— Той извън затвора ли е?

— Не, но съвсем скоро предстои да го пуснат под гаранция.

— Искаш ли да му направя спънки в комисията по време на обсъждането за освобождаването му?

Дино поклати глава.

— Не изпитвам капка симпатия към него, но не разполагам с никакви уличаващи го факти. Ако стане така, че го освободят, а той след това потвърди подозренията ни, няма да ни е трудно да анулираме освобождаването му.

Бруъм остави вилицата на масата.

— Смятате, че ще излезе от затвора и ще продължи да убива, така ли?

Дино сви рамене.

— Не можем да го твърдим със сигурност. Засега той изглежда като еднократен убиец — убил е жена си в момент на ярост, когато е разбрал, че тя му изневерява. Досега тя беше неговият единствен враг.

— Ако не броим теб и Стоун — допълни Бруъм.

На следващата сутрин Стоун се обличаше, когато Сара открехна вратата на банята.

— Защо не ме заведеш някъде в провинцията през този уикенд?

— Къде в провинцията? — попита Стоун.

— Където и да е — махна с ръка тя. — Забравяш, че съм англичанка, че съм като английска роза — примигна игриво. — Нуждая се от често сливане с дърветата и тревата, за да поддържам живи тъканите си. Един селски хотел ще ми дойде съвсем добре.

— Ще взема кола под наем.

— Стоун, нали ми каза, че току-що си получил голям хонорар?

— Така е.

— Купи си кола тогава.

Стоун сви рамене, но се съгласи веднага:

— Дадено.

— Ама да е хубава, моля те.

— Слушам, госпожо.

— О, колко добро момченце си ми ти.

— Ами да, не съм ли добър?

— Нали точно това ти казах преди малко?

Тя излезе гола от банята, което накара Стоун да спре да се облича и да я зазяпа безсрамно.

— А, сега никакви такива — спря го тя. — Имам да ходя до галерията, трябва да почна да окачвам картините, твоите симпатяги полицаи ме чакат в гаража. Да де, само единият е симпатяга.

Стоун поднови обличането.

— Вярно, Кели май не е най-приятната компания, нали?

— Направо си е лайно — отсече тя, след което си обу панталоните и нахлузи пуловера на голо.

— Искаш ли да говоря с Дино да го замени с друг?

— Трай си, Дино и без друго ни прави страхотна услуга. Ще се оправя с Кели.

— Би могла да се оправиш и с мен — прегърна я Стоун.

Тя хвана ръцете му и ги задържа.

— За това ще говорим след като повече няма да съм: принудена да живея при теб — каза. — При това ще направим на някое приятно място, което да е неутрално и да не е близо до легло.

— Съгласен — отвърна той и я целуна бързо.