— Не е вярно — протестира Стоун.
— Знаеш ли, той май отново си върна онова излъчване? — каза Илейн на Дино.
— Аха — съгласи се той, — бузките му станаха розови.
— Приятно ми е да си мисля, че съм единствената сред вас, която е видяла бузите му — каза Сара, — а те наистина са в приятен розов нюанс.
— Също като твоите — реагира Стоун и чукна своята в нейната чаша.
— Как мислиш, защо ли Дийкън си пъха гагата в тази история? — попита Дино.
— Не смяташ ли, че зад това може да стои Мартин Бруъм? Така или иначе, Сюзан беше от техния екип.
— Това едва ли е достатъчен мотив — произнесе замислено Дино.
— Научих от Дийкън, че Сюзан е била редовна посетителка на ресторанта, обикновено седяла на бара. Ти познаваше ли я, Илейн?
Илейн сви рамене.
— Кой ще ти запомни всички посетители на бара? Идват, отиват си, после ги убиват…
— Била е приятелка на някоя си Джийн Мартинели.
— О, нея я зная — каза Илейн. — Гонила съм я от ресторанта, защото се напиваше на бара и почваше да досажда на клиентите по масите.
— Изглежда, че и тя работи в кабинета на окръжния прокурор — допълни Стоун. — Дийкън изглеждаше съвсем сигурен, че съм познавал Сюзан доста преди онази нощ, и че съм я срещал често тук. Аз обаче нямам никакъв спомен за нея.
— Преди беше дебела — подхвърли Дино.
— Значи си я познавал от по-рано?
— Мисля, че два или три пъти съм давал показания в процеси с нейно участие. Свали доста килограми и започна да се грижи за себе си, разбираш ли? Възможно е именно поради това да не си я спомняш.
— Помниш ли Ван Флийт? — попита Стоун.
— Мисля, че именно аз го застрелях — каза Дино, — как бих могъл го забравя?
— Така, веднъж аз бях защитник на Ван Флийт по едно дребно дело, тогава Дийкън и Сюзан бяха помощници на прокурора, той се казваше Хейвърти.
— Възможно — съгласи се Дино, — струва ми се, че тя започна работа в кабинета на окръжния прокурор веднага след като завърши право.
— Какво ще кажеш за идеята да се обадиш по телефона на Бруъм и да му кажеш, че аз не съм убил Сюзан?
— Ами… бих могъл, стига да съм напълно убеден в това.
— Направи го утре, Дино. Никак не ми се ще тези хора да подшушнат на журналистите, че съм заподозрян.
— Може да го свърша още сега, веднага — каза Дино и кимна с глава към вратата.
Стоун се обърна натам. Мартин и Дана Бруъм тъкмо влизаха в ресторанта.
Стоун не свали очи от Илейн, докато тя си пробиваше път през хората, за да посрещне Мартин и Дана Бруъм. Те очевидно търсеха маса, но ресторантът беше направо претъпкан. После видя, че Илейн посочи към тяхната маса.
— Дино, Илейн изглежда им предлага да седнат при нас — каза Стоун.
— Интересно ми е как ще реагират — замислено рече Дино.
Съпрузите кимнаха, видимо приемайки поканата.
— Е, какво пък — вдигна рамене Дино, — не е по различно от преди.
— Ако Бруъм мислеше, че аз съм убиецът на Сюзан, едва ли би искал да седне на една маса с нас.
— Мисля, че скоро ще разберем — каза Дино, докато съпрузите се приближаваха към масата им.
Сара се обърна към Стоун:
— Надявам се след това да намериш време и да ми обясниш каква игра се разиграва тук.
— Непременно — обеща Стоун и стана да посрещне гостите.
— Здравей Дино — поздрави Мартин Бруъм. — Здравей Стоун. Спомняш ли си Дана?
— Естествено — отвърна Стоун. — Запознайте се със Сара Бъкминстър. Нали ще седнете при нас?
Съпрузите се настаниха на масата и си поръчаха напитки.
— Вие вечеряхте ли вече? — попита Мартин.
— Все още не — каза Дино.
— Е, вечерята е от мен, ние празнуваме.
— Да, чух. Поздравявам ви. Има ли нещо вярно в слуха, че старият е решил да се оттегли и те помазва за свой наследник?
Бруъм се засмя звънко.
— Не и докато не изпусне последния си дъх.
Разучиха менюто и поръчаха. Стоун не можеше да се ориентира в настроението на Бруъм и реши да действа направо.
— Тази сутрин вашият Дийкън ми направи посещение.
— Така ли? В каква връзка?
— Ти не му ли знаеш ходовете? — попита Дино.
— По принцип, да — отговори Бруъм, местейки очи от Стоун към Дино и обратно. — Станало е нещо, за което из не знам ли?
— Дийкън изглежда си е въобразил, че той поема разследването на убийството на Сюзан Бийн — каза Дино.
— О, Дино, мога да те уверя, че няма такова нещо.
Попита ме дали може да хвърли едно око на случая; аз, естествено, му казах, че може. В крайна сметка, тя беше от нашия екип, заинтересувани сме нещата да се изчистят.
Читать дальше