Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Съгласих се, отидох за храната и когато се върнах, заварих госпожица Бийн на пода в кухнята, с прерязано, гърло. Обадих се на 911, съобщих за убийството и изчаках на място идването на полицията.

Симънс трескаво записваше думите на Стоун.

— Казахте, че сте се срещнали с лейтенант Бакети за вечеря, нали така?

— Да.

— И какво излиза, само няколко часа по-късно сте щели да вечеряте с госпожица Бийн.

— Когато се срещнах с лейтенант Бакети в ресторанта на Илейн, не бях гладен, хапнах само малко салата.

— Разбирам — каза Дийкън така, сякаш не разбираше нищо и кимна на Симънс да отбележи това противоречие.

Стоун вдигна очи нагоре и въздъхна.

— Кога и къде се запознахте за първи път с госпожица Сюзан Бийн? — продължи с въпросите си Дийкън — Същата онази вечер, в дома на Мартин Бруъм.

— Не сте ли се срещали преди това?

— Не.

— Да сте чували за нея?

— Най-малкото — не си спомням.

— В качеството си на адвокат нали се явявате на съдебни процеси?

— Да.

— Никога ли не сте имали нищо общо с госпожица Бийн в адвокатската си практика?

— Не.

— Преди години, доста скоро след като сте напуснали полицията и в началото на адвокатската ви работа, вие сте представлявали в съда човек на име Марвин Хърбърт Ван Флийт.

— Точно така.

— Не си ли спомняте кой беше адвокат на противната страна?

— Мисля, че се казваше Пол Хейвърти.

— А спомняте ли си кой му беше помощник?

— Не. Искам да кажа — беше една млада жена, не си спомням името й — Стоун примигна. — Да не е била Сюзан Бийн?

— Сега спомнихте ли си?

— Спомням си, че беше една пълничка млада дама, непривлекателна на външен вид. Не беше много словоохотлива, особено спрямо мен.

— Става дума за Сюзан Бийн.

— Така ли? Но тя изглеждаше съвсем различно, когато я срещнах в дома на Мартин Бруъм.

— Значи сте се познавали със Сюзан Бийн отпреди, все пак?

— Мога да предположа, че тогава са ни запознавали.

— И колко пъти сте се срещали на обществени места с нея след това, след първата ви среща в съда?

— Нито веднъж.

— Повтарям въпроса си, господин Барингтън — колко пъти?

— Нито веднъж.

— Вие нали сте редовен посетител в ресторанта на Илейн?

— Поне по два пъти седмично ходя там.

— От колко време насам?

— Вече доста години.

— Забравихте ли, че и Сюзан Бийн е редовна посетителка там?

— Никога не съм знаел това.

— Не си ли спомняте да сте я виждали там?

— Не. — Стоун започна да се замисля накъде бие Дийкън.

— Но поне веднъж сте я заприказвали на бара при Илейн, завели сте я вкъщи след това и сте правили секс, нали?

Стоун се стресна от въпроса и се помъчи да открие в паметта си и най-беглия спомен за подобна случка. Знаеше, че в ресторанта на Илейн се беше срещал с жени, някои от тези срещи наистина бяха завършвали в кревата; подобно нещо обаче не му се беше случвало от дълго време, поне не след като бе напуснал полицията.

— Нямам никакъв спомен за подобна случка — отговори.

— В такъв случай, дали няма да се изненадате, че Сюзан Бийн си спомня подобно развитие на събитията?

— Несъмнено, ще бъда изненадан. И кога трябва да се е случило това?

— Спомняте ли си да сте се срещали със жена на име Джийн Мартинели?

— Нищо не ми говори това име.

— Госпожица Мартинели също е на работа в кабинета на окръжния прокурор, и тя е редовна посетителка на ресторанта на Илейн, често е била там заедно със Сюзан Бийн. Спомня си, че ви е виждала неведнъж. Разказа, че сте си тръгнали от ресторанта заедно със Сюзан Бийн, а на следващия ден е разбрала от нея, че сте отишли в нейния апартамент и сте имали сексуални отношения.

Отричате ли това?

— Нямам спомен за подобно нещо — каза Стоун. — И кога трябва да се е случило?

— Без значение — отвърна Дийкън.

— Без значение за какво?

— Не е свързано със смъртта на Сюзан Бийн.

— Напротив, смятам, че има важно значение — възрази Стоун.

— Е, да кажем, че е станало преди процеса на Ван Флийт.

— Говорите за преди повече от шест години значи?

— Приблизително.

— И по какъв начин случката, за която вие твърдите, че се е състояла, би могла да е свързана с убийството на Сюзан Бийн?

— След като няма никаква връзка, господин Барингтън, защо тогава ни излъгахте?

— Не съм ви лъгал! — възрази вече малко наежен Стоун. — Вие твърдите, че макар и за кратко, преди години съм имал връзка със Сюзан Бийн. На което аз ви отговорих, че нямам никакъв спомен за подобна връзка. Което си е чистата истина.