Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Надявам се престъпникът да се стресне — каза Стоун. — Сега вече сигурно ще размисли два пъти, преди да опита отново.

— Особено ако Анди е успял да го рани. Това ще му е вече второ раняване, след като и Мери Ан го е уцелила.

Жалко обаче, че не са го улучили в гърдите.

— Спомняш ли си онзи тип Дийкън, дето ми го пока за на партито на Мартин Бруъм?

— Да.

— Ами, тази сутрин, преди още да пукне зората, беше цъфнал пред вратата ми.

— И какво искаше от теб?

— Не знам, казах му да върви на майната си.

— Сигурно ще е било нещо във връзка със смъртта на Сюзан Бийн.

— Ако е така, май е позакъснял, нали?

— Аха.

— Не теб звъня ли ти?

— Не.

— Мисля просто да го отпратя към районното полицейско управление.

— Не го дразни излишно, Стоун.

— Че защо не? Той не си ли позволява да се държи нагло с мен? С теб никога не сме тропали по вратите на хората в седем сутринта, нали така?

— Освен когато сме отивали да ги арестуваме. Да знаеш, че сигурно ще се върне при теб с онези от отряда за борба с тероризма. Впрочем, Мартин Бруъм е новоназначеният главен заместник-окръжен прокурор.

— Не съм разбрал.

— Днес следобед ще го обявят. Носи се слух, че старият прокурор ще се оттегли и така ще даде летящ старт на Бруъм за изборите.

— Ще повярвам на това само когато го видя със собствените си очи — възрази Стоун. — Само онази с косата може да накара стария прокурор да напусне поста си. Че и това дори не е сигурно.

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно довечера?

— Хайде да ти отговоря по-късно. Твоите хора продължават ли да ме пазят?

— Преди малко изпратих две коли при твоя дом, едната от тях няма никакви полицейски обозначения — каза Дино. — Ако някой те следи, тази кола на свой ред ще тръгне подир него.

— Благодаря ти, Дино — изрече топло Стоун. — Задължен съм ти. Но трябва да те помоля за нещо. Не бих искал по никакъв начин Сара да пострада. Ще се разпоредиш ли едната от тези коли да я пази ден-два?

— Разбира се. В крайна сметка нали излезе, че той преследва наши близки, а не теб или мен. Ще възложа тази задача на Андерсън и Кели.

— Благодаря ти.

— Трябва да вървя. Обади ми се следобед.

— Добре. — Стоун стана от леглото, остави Сара да спи и отиде да вземе душ. След като се изкъпа и облече, слезе в кухнята. Направи си кафе, препече си един геврек и разгърна вестник „Таймс“. Снощните събития явно се бяха случили след приключването на броя, но убийствата на Сюзан Бийн и на съседката му Миранда Хирш бяха отразени прилично, макар и не дотам изчерпателно. И за двете жени имаше некролози.

Входният звънец звънна и Стоун отговори по домофона.

— Томас Дийкън. Сега дали вече е достатъчно късно?

— Минете откъм входа на офиса ми — каза Стоун, — ще ви отворя там.

Затвори слушалката и взе чашката кафе със себе си.

Докато слизаше по стълбите, все се чудеше какво ли ще иска този от него, по дяволите.

Стоун посрещна Дийкън и придружаващия го мъж на входа откъм улицата, въведе ги в офиса и ги покани с жест да седнат.

— Така — провлече, след като се настани Стоун, — и какво искате?

— Това е детектив Симънс — представи колегата си Дийкън — Ние разследваме убийството на Сюзан Бийн.

— Мисля, че това разследване се води от 19-то полицейско управление — възрази Стоун.

— Нашето разследване отменя тяхното — отвърна Дийкън.

— Като чуе това, лейтенант Бакети ще остане доста изненадан.

— Не ми пука дали Бакети ще се изненада — процеди Дийкън. — Имам някои въпроси и ви съветвам да ми отговаряте точно и да не увъртате.

— Слушай, Дийкън — започна с леден глас Стоун, — ако искаш да ти съдействам, ще ти кажа, че си тръгнал по грешен път. Първо ме будиш призори, после ми идваш в къщата, пренебрегваш полицейското разследване и се държиш като гестаповец. Ако искаш да разговаряш с мен за каквото и да било, първо започни с общоприетите любезности.

— Господин Барингтън, моля да извините нашето нашествие в такъв ранен час тази сутрин. Убит е високопоставен служител от кабинета на окръжния прокурор. Ще ви бъдем особено благодарни, ако се съгласите да отговорите на някои наши въпроси, чиято цел е да изясним събитията през онази нощ.

Стоун реши, че това вече е друго нещо и изрече снизходително:

— С удоволствие ще ви помогна с каквото мога.

— Благодаря. Бихте ли описали какво правихте във въпросната вечер, след като излязохте от къщи?

— Разбира се. През онази вечер напуснах дома си към 19.30 часа. Взех такси до ресторанта на Илейн, който се намира на Второ авеню, между Осемдесет и осма и Осемдесет и девета улица. Имахме среща с лейтенант Дино Бакети, за да вечеряме заедно. По-късно, мисля, че беше малко след 22.30 часа, той предложи да отидем на тържеството в дома на Мартин Бруъм. Ако не се лъжа, пристигнахме там към 22.45 часа. Веднага след като ни представиха на домакините, аз си взех чаша с питие, отидох в библиотеката и там намерих Сюзан Бийн. Поговорихме си малко и решихме да отидем някъде да вечеряме. Тъй като повечето от близките ресторанти бяха вече затворени или затваряха, госпожица Бийн ми предложи да отидем в нейния апартамент и да си поръчаме китайска храна. Когато се обадихме по телефона в ресторанта, ни казаха, че нямат възможност тази вечер за доставка на храната вкъщи и госпожица Бийн ме попита дали бих отишъл да взема поръчката от заведението.