Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Нисък, носеше топла канадка с качулка. Не го разгледах много добре.

Стоун включи отново микрофона:

— Престъпникът е бял мъж, нисък на ръст, облечен е с канадка с качулка. Въоръжен и опасен. Единият от полицаите, които го преследват, е облечен в портиерска униформа, другият е с цивилни дрехи. Поискайте да изпратят сериозно подкрепление в парка, в участъка между Двадесет и втора и Седемдесет и пета улици; също и одна патрулна кола за жилищния блок. Освен това, открийте лейтенант Дино Бакети от 19-то управление и му предайте бързо да дойде тук.

— Вие къде ще бъдете?

— Ще пазя във фоайето на блока.

— Прието. Край.

Стоун остави микрофона в колата и се обърна към портиера:

— Ела с мен. Ще чакаме във фоайето, докато пристигнат полицаите.

— Слушам.

Върнаха се във входа на сградата и Стоун се приближи до асансьора.

— Странно защо убиецът не се е изкачил нагоре с асансьора.

Портиерът огледа кабината и каза:

— Асансьорът е заключен, ключът от него ще да е бил у полицейския офицер.

— Друг ключ няма ли? — попита Стоун.

— Има, в горното чекмедже на бюрото — посочи с ръка портиера. Личеше му, че няма никакво желание да се приближава до самото място.

Стоун взе ключа и го мушна в джоба си. Дочу звука на приближаващите полицейски коли. Вдигна слушалката на домофона, прегледа списъка на живеещите и набра номера на апартамента на Сара. Оттам никой не отговори, независимо от продължителното звънене.

Стоун остави слушалката, провери номера на апартамента и го набра отново. Същият резултат.

Когато вдигна глава от домофона, видя как от две спрели отвън патрулни коли изскочиха униформени полицаи и се затичаха с извадени пистолети към входа на блока. Даде си сметка, че те едва ли го познават и в техните очи ще бъде просто един въоръжен цивилен човек. Затова остави пистолета си върху плота, отдалечи се от него, извади полицейската си карта и я вдигна високо. Щом влязоха той им извика: „Аз съм в акция!“, за да не го застреля някой прекалено нервен полицай. Полицаите се спряха.

— Какво става тук? — попита един от сержантите.

— Аз съм полицай в оставка — отговори Стоун. — Пистолетът ми е върху плота в портиерната. Там лежат двама убити — един полицай и един цивилен. Цивилният е от портиерите на блока.

Сержантът свали надолу оръжието си.

— Казваш се Барингтън, нали? Беше в Деветнайсти, заедно с Бакети, а?

— Точно така.

Полицаят погледна зад плота на портиерната.

— Господи! — възкликна. — Кой ги е застрелял?

— Другият портиер е видял как престъпникът е изтичал от блока, прекосил е улицата и е прескочил през оградата в парка. Детективите Андерсън и Кели са тръгнали да го преследват. Аз се обадих от колата на Кели — поисках да изпратят подкрепление в парка, между Двадесет и втора и Седемдесет и пета улици. Помолих освен това диспечера да намери лейтенант Бакети и да му ка же да дойде тук.

— Значи на нас не ни остава нищо друго, освен да чакаме съдебния лекар?

— Бих искал двама души да се качат с мен горе. Всичко това се случи, докато вечерях с моя приятелка на шестнадесетия етаж, и като слязох, помолих дамата да остане горе. Преди малко й звънях по домофона, но тя ме ми отговори.

Сержантът се обърна към хората си:

— Гарсия — с мен, другите останете тук да пазите.

— Мога ли да си взема пистолета? — попита Стоун, сочейки към оръжието си.

— Разбира се — кимна сержантът.

— Има ли ключ за шестнадесетия етаж — обърна се Стоун към портиера.

— Там зад плота, в касата за ключовете.

Стоун пристъпи внимателно покрай труповете, намери ключовете за етажите, прибра оръжието и като се отправи към асансьора, взе да търси нужния му ключ във връзката. Деблокира асансьора и натисна копчето за етажа.

— Аз съм Макелъни — представи се сержантът.

— Спомням си те — отговори Стоун, — тъкмо беше постъпил, когато аз напуснах полицията. Бързо си се издигнал.

— Каква е тази дяволска история тук, господин Барингтън? — смени темата сержантът.

— Някакъв тип иска да се докопа до Бакети и до мен.

Проследил ме е вечерта дотук, а с Андерсън и Кел му бяхме устроили засада. Номерът ни обаче не мина.

— Той ли се е опитал да нападне съпругата на Бакети?

— Същият.

Асансьорът спря и те излязоха на площадката пред апартамента.

Сержантът се огледа наоколо и подсвирна леко.

— Вътре трябва да е жената, която остана да ме чака.

Освен това тук живеят и двама прислужници — мъж и жена, но не зная в коя част на мезонета са стаите им.