Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Да ти покажа стаята за гости — измърка нежно.

Въведе го в една обзаведена с вкус спалня и го прегърна през врата. — Сега следва друг десерт — и го целуна.

Стоун си мислеше, че никога не се е чувствал по-добре. Вечерята беше превъзходна, а след като усети гърдите й и почувства палавия й език, направо…

Точно тогава се чу някакво бръмчене.

— Какво беше това? — попита той.

— Домофонът — промърмори тя и продължи да го целува. — Не му обръщай внимание.

— Мисля, че трябва да отговориш — каза Стоун.

— Забрави.

— Може да е нещо сериозно, Сара.

— Добре де, добре — отдръпна се недоволно и отиде да отговори. — Ало. Кажи, Дан. Не, сега не мога. Не, не, невъзможно.

— Какво има? — попита Стоун.

Тя закри с длан слушалката и каза:

— Дежурният иска да сляза долу, за да говоря с полицията.

— Отговори му, че слизаш веднага — посъветва я Стоун.

— Да не се полудял?

— Моля те, кажи му, че слизаш веднага.

— Слизам веднага — каза тя и окачи слушалката. — Какво се разиграва тук, по дяволите? За какво й е на полицията да говори с мен?

— Ти стой тук. Аз ще сляза — реши Стоун.

— И кога ще се върнеш? — жално попита Сара.

— Веднага щом ми се удаде възможност. А докато ме няма, не отваряй вратата никому, сериозно ти казвам — никому, освен на мен.

— Започваш да ме плашиш, Стоун.

— Не се притеснявай, всичко ще бъде наред. Ще се върна бързо.

Излезе тичешком от апартамента. В коридора натисна копчето на асансьора и погледна нагоре към светещите цифри на етажите, за да види дали е тръгнал. Асансьорът не бе помръднал от партера. Натисна отново копчето — пак нищо. Опита вратата вляво от себе си, видя, че води към стълбището и се затича надолу.

Докато слизаше, измъкна пистолета, зареди и пусна предпазителя. Слизането от шестнадесетия етаж му отне няколко минути. Най-сетне стигна до партера, прилепи ухо до вратата към фоайето и се заслуша. Не чу нищо подозрително.

Открехна леко вратата и огледа фоайето. Не видя никого, нямаше хора и зад плота на портиерната. Кабината на асансьора зееше с отворени врати. Стоун свали предпазителя на пистолета, хвана го с две ръце пред себе си и бавно пристъпи напред. Не откри никого зад гарнитурата, приближи се до плота на портиера и се надвеси над него. „Боже мили!“ — възкликна, без да иска на глас: Повдигна плота и отвори ниската вратичка, която водеше отзад. Полицаят и един от портиерите лежаха в локва кръв. Бързо се увери, че и двамата са безжизнени.

Изправи се и едва тогава забеляза две неща: в едната стъклена врата имаше дупка от куршум, а от дясната страна пред блока мигаха сигнални светлини. Излезе навън и видя полицейска кола без опознавателни знаци.

Вратата на шофьора беше широко отворена, червената сигнална лампа на таблото мигаше. Автомобилите безпрепятствено се движеха покрай нея по Пето авеню. Къде бяха Кели и Андерсън, дяволите да ги вземат? Докато отиваше към колата, мина покрай два паркирани автомобила.

— Господин Барингтън?

Обърна се по посока на гласа и забеляза портиера, приклекнал между двете паркирани коли.

— Истински ужас, господин Барингтън!

— Какво стана? — бързо попита Стоун.

— Дойде един мъж с пратка за някого и аз му отворих външната врата. Той се насочи към портиерната и без да продума и дума, застреля полицая и опря дулото на пистолета в главата на Дан. После видях как Дан вдигна слушалката на домофона. Аз избягах на улицата и след малко чух втори изстрел.

— И после какво стана?

— След около минута дочух отново изстрели. Мъжът, когото бях пуснал в блока, излезе тичешком навън, притича покрай мен и прескочи оградата на парка. Миг след него изтича навън офицерът, който обслужваше асансьора, и взе да се озърта на всички страни. Аз му извиках, че мъжът избяга в парка и той се втурна натам.

После видях, че червената светлина на онази кола мига, от нея излезе друг мъж, предполагам, че беше полицай, и хукна подир онези двамата.

— Да си чул мъжът от колата да е викал за помощ? — попита Стоун.

— Не, не съм.

Стоун отиде до полицейската кола, откри микрофона и го включи:

— Координатор?

— Координаторът слуша, кой се обажда?

— Аз съм Барингтън, бивш полицейски офицер. — После продиктува адреса на местопроизшествието. — В сградата има двама убити — един полицай и един цивилен.

Други двама полицаи преследват престъпника в Сентрал парк. Изчакайте. — После се обърна към портиера:

Как изглеждаше човекът, когото пусна в сградата?