Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— След десет минути ще съм там — каза Дино. — Първо искам да дам някои разпореждания, за да сме сигурни за входа на блока. Макелъни, охранявай ги с твоите хора, докато аз не ги кача в колата.

— Слушам, лейтенант — козирува сержантът.

— Отивам да си събера багажа. — Сара се изправи и тръгна нагоре по стълбите.

Стоун я последва.

— Вземам си само най-необходимото — каза Сара, докато хвърляше дрехите си в една чанта. — После ще се върна за останалото.

— Не бих искал да се връщаш тук, докато не спипаме този тип — възрази Стоун. — Затова си прибери всичко.

След десет минути слязоха с асансьора в гаража. Двамата полицаи ги охраняваха с извадени пистолети. До колата ги чакаше Дино. Наместиха багажа на Сара в отворения багажник и веднага потеглиха към Търтъл бей.

— Сега поне сме сигурни, че онзи не наблюдава къщата — подхвърли Дино. — Все още е някъде в парка, ако не са го хванали вече.

— Дано да излезеш прав — обади се Стоун.

Легнаха си изтощени и заспаха веднага. След бурните събития от вечерта Стоун не се чувстваше лирично настроен и предположи, че и на Сара не й е до това. По-късно, някъде призори, му се присъни еротичен сън с нея. Почти беше стигнал до кулминацията, когато разбра, че всъщност не спи и не сънува. Отвори очи. Кестенявите коси на Сара покриваха корема му, устните й докосваха слабините му, а той галеше бедрата й.

— Не, недей повече — каза и я привлече към гърдите си, — няма да остане нищо за теб.

— Искам да има много за мен — прошепна тя, обсипа го с целувки и го придърпа върху себе си.

Стоун целуваше гърдите й и се опитваше да овладее тялото си, но много скоро разбра, че възбудата му е твърде силна. За по малко от минута и двамата шумно свършиха и се отпуснаха с лице един към друг. Тя го прегърна и се притисна плътно до него.

— Ти си типичен американец — каза.

— Тоест?

— Също като мен си, много си шумен. Докато англичаните — те не казват нищо секси.

— Значи — бам, бам и мерси, мадам?

— Ами, само бам, бам.

Стоун се засмя:

— А какво ще кажеш за италианците?

— Те са самозадвижващи се — каза тя. — Има един стар виц — италианецът използва спортния автомобил като продължение на пениса си, докато англичанинът го използва като негов заместител.

— Излиза, че имаш интерес да си в Щатите — каза Стоун, — Аз дори нямам собствена кола.

— Е, това обяснява доста неща — засмя се тя.

— Макар че имам намерение да си купя. В крайна сметка, нали си имам гараж.

— Наистина е жалко гаражът да стои празен — съгласи се тя. После плъзна ръка надолу и започна да го гали нежно. — Май ще е най-добре да те използвам още веднъж, преди да си почнал да си пилееш енергията в бързо каране.

— Да знаеш, че съм поостарял. Сега може и да не стане толкова бързо отново.

— Мисля, че не си прав. — Стисна леко пръсти.

Видя ли? Реагира добре.

— Изглежда, имаш право — задиша тежко Стоун.

Тя го възседна и каза:

— Аз ще управлявам.

Звънецът на входната врата извади Стоун от унеса.

Обърна се, видя, че стрелките на часовника показват 7.15 часа, натисна копчето на домофона и измънка едно „Да?“ — Аз съм детектив Томас Дийкън от Манхатънското отделение на прокуратурата — чу нисък глас.

Нещо познато, помисли си Стоун и след малко се сети, че Дино му беше показал един мъж с подобно име на партито в дома на Мартин Бруъм. Спомни си, че не го бе харесал още от пръв поглед.

— Искам да поговорим — рече Дийкън.

— Да сте чували някога нещо за работно време? — попита Стоун.

— По това време вече повечето хора са на крака.

— Звънни ми пак след 9 часа — каза Стоун. После видя до себе си голата Сара и се поправи: — Не, след 10 — и затвори слушалката.

Звънецът веднага звънна отново.

— Какво има? — изръмжа Стоун.

— Искам да говоря незабавно с теб, Барингтън.

— Ходи се чукай — отвърна Стоун и прекъсна връзката. Обърна се в леглото, прегърна Сара и мигновено заспа.

Телефонът го събуди отново, но този път вече минаваше девет.

— Ало?

— Обажда се Дино.

— Здравей. Имахте ли късмет снощи да спипате на шия престъпник?

— Не — отговори Дино, — макар хората ми да претърсваха парка почти до сутринта. Онзи явно ще да е намерил някаква дупка и се е покрил. Хората ми пазят всички изходи в парка, надяваме се по някое време да тръгне да излиза.

— А разбра ли какво е станало с Анди Андерсън снощи?

— Блокирал е асансьора и отишъл до тоалетната за помощния персонал. След като чул изстрелите, веднага е излязъл с изваден пистолет. Анди решил, че ще може да пипне престъпника, но онзи изтичал навън, прекосил булеварда и се скрил в парка. Анди не могъл да стреля по него, страхувал се е да не улучи някой пешеходец. Предполагам, че Кели се е затворил в колата и е реагирал бавно, дори не е повикал подкрепление. Много добре, че ти се сети за това.