Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Къде те бяха простреляли?

— В коляното.

— Е, не е било на много опасно място, значи.

Стоун се засмя.

— И така, напуснах полицията с пълна пенсия за инвалидност. В интерес на истината ме принудиха да го направя… Не бях се справил по най-добрия начин с едно разследване и някой беше решил да не им се мотая повече там.

— И без друго си беше един доста невъзможен полицай — през смях каза Сара.

— Точно така смятаха и в управлението на полицията на Ню Йорк.

— И след това какво? Привърза се към луксозния живот ли?

— Нали бях завършил право, налегнах си парцалите да зубря и взех изпита за адвокатската колегия. Сега съм юридически съветник на „Удман и Уелд“.

— Фирмата ми звучи познато, изглежда е доста престижна. А какво означава всъщност съветник?

— Означава, че аз поемам най-деликатните проблеми на техните клиенти. Не работя в кантората на фирмата, имам си собствен офис.

— Звучи доста привлекателно.

— Понякога наистина е така.

— Това означава ли, че печелиш добре?

— Дори повече, отколкото съм си мечтал някога. Завърших ремонта и обзавеждането на къщата. Бих могъл да кажа, че почти се къпя в лукс.

— Сега се обличаш много по-добре — присви очи Сара, поглаждайки сакото му.

— Ще ми се да мисля, че съм станал по-добър във всичко.

— Това ще го проверим — изкиска се гърлено тя. — Ела сега в кухнята да ме гледаш как готвя.

— С удоволствие — отвърна. — Само че мога ли преди това да се обадя по телефона? Обещах на Дино да му звънна.

— Разбира се — каза Сара и посочи с ръка. — Телефонът е там.

Стоун отиде до апарата и набра номера на Дино. Отговори му телефонният секретар и той остави съобщение: „Дино, обажда се Стоун. В апартамента на Сара съм — и повтори номера на телефона. — Долу всичко изглежда нормално. Андерсън обслужва асансьора. Звънни ми само в случай че има нещо важно.“

После взе бутилката с шампанското и последва Сара към кухнята.

В кухнята блестяха достойни за скъп ресторант уреди и гранитни плотове. Сара настани Стоун на един стол, откъдето да може да я наблюдава, и се развихри. Сипа в тиган с дълга дръжка обилна порция зехтин и докато се загрее, иаряза домати, чесън и пресен босилек.

Когато зехтинът беше готов, Сара пусна в тигана шест филийки италиански хляб и ги запържи от двете страни.

После нареди филийките върху дървена чиния и ги заля с гъстия сос от домати, чесън и босилек. Вдигна блюдото и се отправи към вратата.

— Идвай с мен.

Стоун взе бутилката „Амероне“ и я последва през хвърчащата вратичка до много приятен кът за хранене, където ги чакаше подредена за двама маса.

— Собствениците обичат да обядват тук — каза на Стоун. — Иначе оттатък — тя махна с ръка към вратата — има по-голяма столова, с маса за осемнадесет души.

Стоун запали свещите на масата. Двамата седнаха с лице към прозореца, откъдето се виждаше Сентрал парк и светлините на къщите от южната част на града. Наля вино в чашите и вдигна наздравица:

— За щастливата ни среща!

— Чудесен тост! — отвърна Сара и отпи от чашата си.

— О, това е направо страхотно! Какво е виното? — „Амероне“.

— Възхитителен аромат. Сега си хапни италианска брушета.

Стоун си отряза от хлебчето и го опита.

— Чудесно е. Бързо го приготви, но наистина е страшно вкусно.

— Радвам се, че ти харесва. Нали ти казах, научих се на доста неща в Тоскана.

— Къде по-точно беше ти?

— В областта Кианти — това е на север от Сиена, пада се малко на юг от Флоренция.

— Знаеш ли, досега не съм бил в Европа.

Сара го погледна безкрайно учудена.

— Не ми се вярва.

— Така е, докато бях полицай, все не можех да си позволя такова пътуване, а сега пък съм постоянно зает.

— Ще се справим с този недостатък — подхвърли тя — веднага след откриването на изложбата ми.

— Сигурно ще е много приятно — отвърна той, довършвайки последната брушета.

— Така ще стане, уверявам те. — Тя вдигна неговата чиния. — Основното ядене е във фурната, сега ще го донеса.

Стоун отпи малко вино. Погледът му се зарея към парка. Помисли си, че и неговата къща е много хубава, но няма такава прекрасна гледка.

Сара донесе топлото ядене.

— Това са канелони — поясни тя, като му сервира малки палачинки, пълнени със ситно смляно свинско месо. Заля ги с гъст сметанов сос, след което сипа и на себе си.

— Ти май трябва да се откажеш от рисуването и да се заемеш с готвене — каза Стоун.

Справиха се без да бързат с канелоните, след което Сара поднесе за десерт каноли — сладки ролца с шоколад и плодове. Щом завършиха вечерята и изпиха виното, Сара го измъкна от масата и го поведе през апартамента към горния етаж.