Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Джоан се засмя.

— Нищо по-странно не ми се беше случвало.

— Правим го заради вашата сигурност, повярвайте ми.

Благодаря ви, че дойдохте да ми помогнете. Аз ще ви се обадя, когато нещата се оправят. — После затвори вратата и даде знак на Андерсън. — Тръгвайте! — Колата потегли към улицата и Стоун веднага спусна вратата на гаража.

На връщане към кухнята се досети, че има насрочена среща за обяд, която не би и помислил да отмени.

Стоун изчака да стане 12.30 и се обади на Алекс фон Бидер, един от собствениците на „Четирите сезона“.

— Здравей Алекс, Стоун Барингтън се обажда.

— Добро утро, Стоун. Резервация за обяд ли искаш?

— Да. Имам уговорка за 13 ч. С една млада дама — Сара Бъкминстър се казва.

— Художничката ли?

— Именно.

— Много е добра, имам две нейни картини.

— Бива си я. Проблемът обаче е, че съм възпрепятстван да дойда. Затова ще ти бъда много благодарен, ако я настаниш до някой интересен посетител, за да и бъде забавно…

Фон Бидер се засмя:

— Разбира се.

— Моля те и да й дадеш моя телефонен номер с молба да ми се обади.

— Разбира се.

— Тя си пада по шампанското, сервирай й половин бутилка добро шампанско. Запиши го на моята сметка.

— Ще се погрижа за всичко, не се безпокой.

Стоун му благодари и затвори телефона. Стомахът му стържеше. Ядосваше се, че провали обяда.

Тъкмо си похапваше сандвич с шунка, когато телефонът иззвъня.

— Ало.

— Сара е. Разбирам, че ме караш да те чакам.

— Ужасно съжалявам. Вярвай ми, нямах търпение да обядвам с теб, но ме сполетя нещо… крайно неприятно.

— Значи какво, сама ли трябва да се справя с бутилката „Вьов-Клико“?

— Боя се, че засега не виждам друга възможност.

— След обяда мога ли да дойда при теб?

— Не, не прави това в никакъв случай.

— Какво ще кажеш за вечеря?

Той се подвоуми.

— Къде си отседнала?

— Едни приятели ми оставиха на разположение апартамента си. Заминаха на пътешествие в Европа.

Стоун се замисли за тази възможност.

— Нали не си затворил телефона?

— Не, извинявай, обмислям нещо.

— Чак толкова ли ти е трудно да решиш, Стоун?

— Не, разбира се. Умирам да те видя. Само че…

— Какво?

— Не трябва да ни виждат заедно.

— Стоун, ти да не си се оженил междувременно?

— Ами, нищо подобно.

— С някой друг ли живееш?

— Не. Просто съм попаднал в много трудно положение и не искам да те въвличам и теб.

— Тогава, какво ще кажеш за една приготвена от мен вечеря. Доста добре се научих да готвя в Италия.

— Сигурна ли си, че това няма да те затрудни?

— Ни най-малко — засмя се тя и му продиктува адреса си.

— Аз какво да донеса?

— Можеш да се погрижиш за виното.

— Бяло или червено?

— Червено. Италианско, нещо солидно.

— За колко часа?

— Осем часа, става ли?

— Добре, нека да е в осем. Още веднъж — моля за прошка.

— Ще ти дам възможност да се реабилитираш — каза тя и затвори телефона.

Стоун се обади на Дино.

— Бакети слуша.

— Стоун се обажда. Дино, имам идея.

— Да?

— Този тип хич не е глупав, явно ме следи и е разкрил твоите хора, които наблюдават къщата ми.

— Съгласен съм с теб.

— Спомняш ли си Сара Бъкминстър?

— Англичанката, с която ходеше ли? Естествено. Само че тя не беше ли отпътувала за чужбина, за да се отърве от теб?

— Върна се и се разбрахме да вечеряме при нея. Тя разполага с апартамента на свои приятели — в квартала Севънтис, на Пето авеню. В осем часа трябва да отида там.

— Ще проверя дали някой не те следи.

— Не, той ще очаква да направим именно това. Затова е по-добре да поставиш твои хора в блока — един отвън на улицата и един във фоайето при портиера. Ако някой ме проследи, той няма, да знае в кой апартамент отивам и ще се принуди или да разпитва портиера, или да се навърта наоколо и да ме чака да изляза. И в двата случая може да ни излезе късметът да го спипаме.

— Дай ми точния адрес.

Стоун му го продиктува.

— Добре. Обади ми се веднага щом стигнеш там.

— Как са Мери Ан и Бен?

— Отидоха в къщата на баща й в Бруклин; един от неговите хора всеки ден води Бен на училище и го връща обратно.

— Ясно, те поне са в безопасност.

— Така е, бих искал да го видя тоя тип как ще се справи с хората на тъста ми. Обади се довечера.

Стоун затвори телефона и се зае отново със сандвича си.

В късния следобед Стоун слезе в мазето. Спря се на бутилка „Маси Амероне“91 като най-добре отговаряща на вкуса на Сара, след което прегледа рафтовете с най-специалните вина. Откри скътаната за особени случаи бутилка „Круг“ 66 и се върна в кухнята, за да я изстуди в лед. В 19.30 часа уви двете бутилки в салфетки и ги сложи в малка пазарска чанта. Облече се с бежови панталони на райе, кашмирено поло и леко сако от туид, обу меки мокасини. Извади от чекмеджето на тоалетката 9-милиметров автоматичен пистолет, сложи го при бутилките и го покри добре със салфетки, след което взе чантата и излезе от апартамента.