Том Клэнси - Под обсада

Първият човек, когото полковникът видя, беше слабичко момиче, коленичило на има-няма пет метра. Хлипаше и трепереше като листо. Огъст не знаеше кое е момичето. Терористът стоеше на педя от клетото девойче. С крайчеца на окото Огъст видя къде са другите двама похитители. Единият бе застанал в предния край на залата, зад полукръглото писалище. Другият стоеше при вратата за съседната зала на Съвета за попечителство.

Терористите бяха облечени от глава до пети в черно и бяха нахлузили скиорски шапки. Престъпникът най-близо до Огъст беше сграбчил момичето за дългата руса коса и бе извърнал лицето й нагоре. Беше насочил пистолета право напред, към темето на девойчето. Огъст се прицели в средата на шапката, служеща за маска, но не му се щеше да стреля пръв. Улучеше ли терориста, не се знаеше дали той няма по инерция да натисне спусъка и да отнесе горната част от главата на момичето. Огъст си даваше сметка, че не бива да се колебае — сега му беше паднало да вземе на прицел похитителя. Но го спря мисълта, че това може би е дъщерята на Пол Худ.

Терористът се подвоуми, сетне направи нещо, изненадало полковника. Коленичи точно зад момичето и се метна надясно, към редицата седалки, като затегли и похитеното дете след себе си. Явно и той не искаше да рискува и да стреля. Сега момичето му служеше за щит.

„Трябваше да стрелям!“ — укори се Огъст. Вместо да очисти поне един от похитителите, сега излагаше на опасност всички.

Мъжът и момичето бяха четири реда по-надолу. Огъст пъхна в джоба си беретата, която държеше с дясната ръка, обърна се наляво и притича няколко метра зад последния ред от седалки на балкона. Хвана се за парапета зад облегалките и както беше само по чорапи, продължи нататък. Прескочи тапицираните със зелен плюш седалки, после се прехвърли и през предния ред. Сега от терориста и момичето го деляха само два реда.

— Даунър, идва към теб! — извика един от другите терористи — говореше с френски акцент. — Отзад…

— Разкарай се или ще я убия — закани се Даунър, хванат като в капан. — Ще й пръсна черепа и няма да ми мигне окото.

Огъст все още беше само през два реда от него. Мъжът с френския акцент се завтече към тях. След две-три секунди щеше да бъде на стълбите. Третият покриваше заложниците.

— Газът, Барон! — рече французинът.

Третият похитител — Барон, се юрна към отворения сак в предната част на залата, при северния прозорец. Огъст прескочи още един ред. Вече виждаше Даунър и момичето. Лежаха на пода зад следващия ред седалки. Но Огъст се натъкна на трудност.

Операцията, както я бяха замислили, се бе провалила. По план се предвиждаше той да спаси момичето, да обезвреди най-близкия терорист и да разчисти задния край на залата, така че генерал Роджърс да действа там. Не го беше сторил. За беда сега Огъст трябваше да измисли и какво да прави с газа.

Барон бе застанал зад полукръглата маса — плотът и заложниците му служеха за параван. Вече бе смъкнал шапката и бе извадил от сака три противогаза, единия от които си сложи. Другите двама поне засега не ги надянаха, за да не им пречат да виждат. Сетне Барон се върна при сака и извади и кутийката с отровния газ.

Огъст се завъртя и хукна презглава към северния край на заседателната зала. Французинът вече тичаше нагоре по стълбите откъм южната страна. Ала Огъст нямаше намерение да стреля по него. Дори и французинът да го пресрещнеше, полковникът щеше да го убие по-лесно, ако беше от същата страна на помещението.

Но масата и притиснатите един до друг заложници още му пречеха.

— Никой да не мърда! — извика им Огъст.

Ако те се разбягаха, щяха да застанат между него и Барон.

Всички продължиха да стоят като заковани.

Огъст излезе при стълбището и се завтече надолу. Беше се хванал с дясната ръка през гърдите. Ако я държеше отстрани, щяха да я улучат по-лесно. Французинът се падаше точно срещу него. Не щеш ли, терористът спря и стреля няколко пъти. Два от четирите куршума уцелиха полковника в кръста и гръдния кош. От удара той отскочи към стената — добре че бронежилетката беше спряла куршумите.

— Спукана ти е работата, копелдак с копелдак! — провикна се победоносно французинът. — Даунър, прикривай ме! — изкрещя той на съучастника си, после хукна между редовете към северната страна на залата.

Австралиецът изтика момичето и се изправи. Изкрещя яростно, с цяло гърло.

Огъст се отблъсна от стената и продължи да пълзи надолу по стъпалата, без да обръща внимание на острата болка в хълбока си. Иззад седалките французинът нямаше как да се прицели в него. А Барон вече бе, кажи-речи, на мушката на полковника.