Том Клэнси - Под обсада

Точно тогава в дъното на залата се чу оглушителен трясък. С крайчеца на окото Огъст видя как французинът залита и се свлича напред между редовете. Даунър се скри зад облегалките: приклекнал на вратата, лейтенант Мейлман се целеше право в него.

— Не се давайте! — извика той на Огъст.

„Браво на теб, мой човек!“ — рече си полковникът. Мейлман беше стрелял по французина, но Огъст не можеше да разбере дали го е уцелил.

Стигна най-долното стъпало точно когато Барон махаше предпазливо червената лепенка върху гърлото на кутийката с отровния газ. Метна я настрани и се зае да отвинтва капачето. Огъст стреля два пъти. И двата куршума улучиха Барон в слепоочието и той се строполи ничком. Кутийката с газа се търкулна върху килима и от гърлото й се заизвива тънка зеленикава струйка дим.

Огъст изруга. Скочи на крака и се завтече към вратата за съседната зала на Съвета за попечителство. Смяташе да грабне кутийката с газа и да я затвори. Не успееше ли да го направи, поне щеше да прикрива заложниците, докато те излизаха на бегом през вратата.

Ала тъкмо тогава французинът се показа в северния край на балкона. И косъм не бе паднал от главата му. Откри огън. Този път се целеше в краката на Огъст.

Полковникът усети как нещо го захапва с все сила в лявото бедро и в десния пищял. Свлече се. Раните го пърлеха непоносимо. Стиснал зъби, запълзя нататък. По време на обучението си беше усвоил, че ако го мъчи болка, трябва да си поставя малки постижими цели. Точно така войниците на фронта успяваха да не изпаднат в безсъзнание и да не излязат от строя. Полковникът се съсредоточи върху онова, което жив или мъртъв трябваше да стори.

Някъде отзад Даунър започна да стреля по Мейлман и го изтласка през вратата. Междувременно французинът пропълзя няколко стъпала надолу.

Кутийката с отровния газ беше само на няколко крачки от Огъст. Капачето още не се беше развъртяло докрай, ала газът продължаваше да се просмуква изпод него. Огъст трябваше да го завърти. Нямаше за кога да се обръща и да стреля.

Най-неочаквано на три-четири метра пред Огъст се чу силен трясък. Огромните кафяви пердета върху северния прозорец се издуха и из заседателната зала на Съвета за сигурност се разлетя бронирано стъкло — целият прозорец се свлече надолу.

След миг, точно според уговорката, в помещението влезе Майк Роджърс.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Неделя, 00:11 ч.

Това тук няма нищо общо с операция „Капан“ — помисли умърлушен Роджърс, след като огледа залата на Съвета за сигурност, което само доказваше за пореден път аксиомата на отряда за бързо реагиране, че човек никога не може да бъде сигурен.

Генералът бе прекосил градината с розите точно както Огъст. Но докато стигне в двора, вече бе започнала престрелката и повечето полицаи, патрулирали отпред, бяха влезли във фоайето. Роджърс бе успял да се добере до живия плет в източния край, без да го забележи никой. Беше се промъкнал до северния прозорец на Съвета за сигурност и бе взривил експлозива. Беше използвал малко количество, колкото да счупи прозореца и стъклата да не се разлетят навсякъде.

След като влезе в залата, видя на някакви си четири метра пред себе си полковник Огъст — беше коленичил, и от двата му крака течеше кръв. Деляха ги трупът на един от терористите и кутийка, от която се просмукваше отровен газ. Роджърс видя и въоръжения терорист, застанал на стълбището за северния балкон. Явно нещо се беше объркало.

Генералът стреля два пъти, та терористът да се върне между редовете седалки, обърна се и сграбчи пердето, раздрано от взрива точно по средата. Дръпна го с все сила и го изтръгна от корниза. Имаше много отрови, които, влязат ли в допир с тялото, действат смъртоносно. Роджърс реши да затисне кутийката с газа с пердето, вместо да се опитва да завинтва капачката.

Метна плътния плат върху кутийката. Така щяха да спечелят някъде към пет минути, предостатъчни, за да изведат всички от помещението. Генералът смяташе да изкара хората през счупения прозорец, който бе точно зад него — така по-лесно щеше да ги прикрива.

Обърна се към момичетата, насъбрали се около масата, а Огъст се претърколи по гръб и седна, така че да вижда дъното на залата. Още държеше единия пистолет.

— Хайде, излизайте всички през прозореца, по-бързо! — подкани Роджърс и се взря в лицата на момичетата.

Предвождани от госпожа Дорн, те забързаха към откритата тераса и свободата. Роджърс се извърна към Огъст.