Том Клэнси - Хаос

Четвъртък, 11:00

Вашингтон, окръг Колумбия

Прякорът й беше „Кракен“, по името на легендарното морско чудовище с множество пипала. Тя беше създадена от Мат Стол когато беше нает като един от първите служители на Оперативния център.

„Кракен“ представляваше могъща компютърна система, свързана с множество бази данни по целия свят. Източниците и информацията варираха от фотобиблиотеки до картотеките на ФБР с отпечатъци от пръсти, от книгите в библиотеката на Конгреса до вестникарските морги във всеки главен град в Съединените щати, от цените на стоките до разписанията на самолети и влакове, от телефонни указатели по целия свят до военната и полицейска мощ и управления в повечето градове в Щатите и чужбина.

Но Стол и неговият малък екип бяха създали система, която не само имаше достъп до данни, но и ги анализираше. Една програма за изясняване на самоличности, написана от Стол, позволяваше на изследователите да заграждат нос или око или уста върху лице на даден терорист, след което да го открият навсякъде, където се намира — в международните полицейски картотеки или вестникарски архиви. Местностите можеха да бъдат сравнявани по същия начин чрез осветяване контура на планина, хоризонт или бряг. В Архива работеха на две смени денонощно двама оператори, които можеха да извършват над тридесет операции едновременно.

На системата й бяха нужни не повече от двадесет минути, за да открие фотографията на заместник-министъра на външните работи Хаузен. Тя беше направена от фотограф на „Ройтер“ и публикувана в един берлински вестник преди пет месеца, когато Хаузен бе пристигнал да изнесе реч на една вечеря с оцелели от Холокоста.

Ландшафтът зад Хаузен се оказа малко по-труден за идентифициране, но програмистите си знаеха работата. Вместо да молят за проверка по целия свят, Дирдри Донахю и Нат Менделсон започнаха с Германия, после се прехвърлиха на Австрия, Полша и Франция. След четиридесет и седем минути компютърът откри мястото. То се намираше в южната част на Франция. Дирдри откри описание на пейзажа, написа изчерпателно резюме и го добави към картотеката.

Еди изпрати по факса информацията на Мат. После дългите и могъщи пипала на „Кракен“ замряха и огромното чудовище пак се върна към наблюдение от потайното си леговище.

Четвъртък, 17:02

Хамбург, Германия

Пол Худ беше засипан от спомени. Ярки, крещящи спомени за погребани, но незабравени неща, които той и Нанси Джо бяха правили и си бяха казвали преди близо двадесет години.

Спомни си как в един мексикански ресторант в Студио Сити обсъждаха дали в крайна сметка искат да имат деца. Той смяташе, че трябва да имат; тя определено не желаеше. Ядоха тако и пиха кафе без захар и спориха разпалено за и против родителството чак до малките часове на нощта.

Спомни си как чакаха да почне един филм с Пол Нюман в кино „Уестууд“ и обсъждаха дебатите в Комисията по правораздаване при камарата на представителите дали президентът Никсън трябва да бъде свален. Ноздрите му още усещаха дъха на пуканките, които тя хрупаше.

Спомни си как разговаряха цяла нощ за бъдещето на технологията, след като за пръв път бяха играли черно-бялата видеоигра „Понг“. Още тогава трябваше да се досети, по начина, по който безапелационно го бе победила, че това е областта, в която тя щеше да царува.

През изминалите години не се бе замислял над тези неща и въпреки това в паметта му изплаваха думите, ароматите и гледките, израженията и и дрехите, които носеше. Всичко беше непокътнато и живо. Също и енергията й. Той беше направо поразен от нея. Тя беше от онзи тип жени, които се интересуват от всичко, изследват всеки нов свят, вглеждат се във всяка нова област на науката. А когато не работеше, танцуваше с Худ в дискотеките и в леглото до пълно изнемогване, пресипваше на концертите на рокгрупите, караше велосипед в парка „Грифит“ и пътуваше на стоп из цялата страна. Нанси не можеше да изтрае на някой филм, без да извади бележника си и да си води бележки. Бележки, които по-късно не можеше да разчете, защото бяха надраскани в тъмното, но въпреки всичко това нямаше никакво значение. Важното беше процесът на мислене, на съзидание, на пресъздаване — точно това винаги я бе очаровало. Енергията й, ентусиазмът, изобретателността и магнетизмът й бяха качествата, които го привличаха към нея. Тя беше като някаква гръцка муза, като Терпсихора, с разум и тяло в непрестанен танц, следвана от омагьосания Худ.