Том Клэнси - Хаос

Миниатюрният червен индикатор за включено светеше. Вернер усети как гърлото му пресъхва.

Съзнаваше добре, че е поел риск с включването му, за да може диспечерът да ги чуе. Понякога обаче работата изискваше рискове и той не изпита съжаление, че е поел този.

Жената натисна с палец бутона и изключи уоки-токито. После погледна мъжа зад Вернер и кимна.

Вернер Даговер само изхърка, когато мъжът плъзна парче меден тел около шията му и то опъна. Последното нещо, което почувства, беше раздираща болка…

Ниският як Ролф Мурнау от Дрезден, територията на бившата ГДР, стоеше отпуснато под дъба. Беше въоръжен и внимателно наблюдаваше хълма, който ги делеше от снимачната площадка. В едната си ръка държеше „Валтер Р38“, но това беше само видимото му оръжие. Затъкнатата му в колана ски-маска беше поръбена с шайби, които я превръщаха в опасно и неочаквано бойно средство. Иглата за шапки, скрита под яката на ризата му, беше съвършеното оръжие за пробождане на шии. Забий я във вената и малко я поразвърти. Кристалното стъкло на ръчния му часовник беше изненадващо ефективно оръжие, с което можеше да се издерат очите на противника. Гривната на дясната му ръка можеше да се плъзне по китката, превръщайки се в бокс.

Ролф непрекъснато се озърташе, за да се увери, че никой не се приближава откъм пътя. Никой не идваше, разбира се. Според плана той и двамата други членове на „Фойер“ 1 1 Огън; пожар (нем.) — Б.пр. бяха паркирали до пътя и бяха навлезли в гората, докато пазачите пиеха кафе. Глупави дърдорковци!

Безцветните очи на Ролф бяха нащрек, а тънките му безцветни устни — плътно присвити. Това също беше част от обучението му. Беше тренирал упорито, докато овладее мигателния си рефлекс. Всеки боец изчаква противникът му да примига и в този момент атакува. Беше се научил също така да тренира със затворена уста. Един стон би открил на противника, че ударът му е попаднал в целта. А ако езикът ти е изплезен — мигновен удар под брадичката и ще си го прехапеш.

Ролф почувства прилив на гордост, вслушвайки се в гласовете на мошениците, педалите и богаташите на снимачната площадка от другата страна на хълма. Всичките щяха да изгорят в пламъците на „Фойер“. Някои още днес, останалите — по-късно. Но каквото и да се случеше, световното видение на Der Fuhrer щеше да се осъществи чрез хора като Карин и великия хер Рихтер.

Главата на младежа беше покрита с набола четина, която едва скриваше огненочервената свастика, врязана в скалпа му. Потта се стичаше в очите му, но той не я забелязваше. Карин държеше много на военните формалности и нямаше да одобри, ако той избършеше веждите си или се почешеше. Единствено на Манфред бяха позволени такива волности, макар че и той рядко се възползваше от тях. Ролф обожаваше дисциплината. Карин твърдеше, че без нея той и другарите му били „като отделни звена, несвързани в една верига“. И беше права. Навремето, когато се събираха в банди по трима, четирима или петима, Ролф и приятелите му бяха нападали отделни врагове, но никога вражеска група. Никога полицията или специализираните за борба с тероризма части. Тогава не знаеха как да канализират гнева и яростта си. Карин обаче щеше да промени тази ситуация.

Вдясно от Ролф, зад дъба, Карин Доринг приключваше със свалянето на униформата на Вернер, а едрият Манфред Пайпър бързаше да я нахлузи. След като трупът беше разсъблечен до бельо, двайсет и осем годишната жена го завлече през гъстата трева зад един голям камък. Ролф не предложи помощта си. Нали тя му бе наредила да застане на пост.

С крайчеца на окото си видя как Манфред с мъка навлича чуждите дрехи. Планът предвиждаше Карин и един от мъжете да се приближат до снимачната площадка, от което следваше, че единият от тях трябва да има — външния вид на охранител от „Зихерн“. И след като пазачът беше широкоплещест и дебел, и дума не можеше да става Ролф да го имитира. Така че Манфред пое тази задача, макар че ръкавите му се оказаха къси, а яката — тясна.

— Гледахте ли как ни приближаваше хер Даговер — каза Манфред, докато закопчаваше с усилие униформата.

Ролф знаеше, че Манфред не се обръща към него, така че премълча. Карин беше заета с укриването на тялото на Вернер във високата трева зад камъка, така че и тя не отговори.

— Начинът, по който нагласи значката и шапката си — продължи Манфред, — походката му, всичко това издава гордостта му, че е в униформа. Той е отраснал в Райха. Много е възможно да е бил и от Младите вълци. Подозирам, че дълбоко в сърцето си е бил един от нас. — Съоснователят на „Фойер“ поклати голямата си плешива глава, приключи с копчетата и опъна ръкавите. — Много е лошо, че мъже с неговата закалка се задоволяват с мизерното си съществувание. С малко повече амбиция и въображение той би могъл да бъде от голяма полза за каузата ни.