Том Клэнси - Хаос

По рафтовете внимателно се съхраняваха карти в кожена подвързия, военни учебници и писалки от библиотеката на генерал-фелдмаршал фон Харбоу, взети на заем от сина му. Една картотека съдържаше фотографии на „Тирпиц“, направени от разузнавателни самолети и свръхмалки подводници. А в една плексигласова кутия имаше отломък от шесттонната бомба „Високо момче“, поразила кораба. Ръждясалият петнайсетсантиметров отломък щеше да послужи като изображение — фон за заключителното търчане за финансиране.

Ръцете й можеха да оставят петна по реликвите, така че високата стройна брюнетка избърса длани в ризата си с емблемата на училището за визуални изкуства преди да вдигне автентичния кинжал на Sturmabteilungen, за който беше дошла. Големите й тъмни очи се прехвърлиха от изработената от кафяв метал със сребърен накрайник кания върху кафявия ефес. В един кръг близо до връхната му част със сребърни букви беше изписано SA. Под тях се намираха германският орел и свастиката. Тя с мъка издърпа дългото цяла педя острие и го разгледа.

Беше ужасяващо. Джоди се зачуди колко ли човешки живота е отнело. Колко жени е оставило вдовици. Колко майки са надали скръбни викове заради него.

Джоди го обърна. На черен фон бяха гравирани думите „Alles fur Deutschland“ . Когато снощи за пръв път по време на репетициите бе видяла ножа, един възрастен германски актьор й беше казал, че това означава „Всичко за Германия“.

— Всеки, който живееше тогава в Германия — обясни той, — беше длъжен да отдаде всичко на Хитлер. Труда си, живота си, човечността си. — Той се приведе над нея.

— Представи си, дори любовникът да ти прошепне нещо против Райха, ти си длъжна да го предадеш. Нещо повече, трябва да се гордееш, че си го предала.

— Томпсън, ножа!

Пронизителният глас на режисьора Лари Ланкфорд рязко изтръгна Джоди от унеса й. Тя пъхна кинжала в канията и забърза към вратата на караваната.

— Извинявам се! Не знаех, че ме чакате! — Прескочи стъпалата, втурна се покрай пазача и заобиколи караваната.

— Не знаехте ли? — прогърмя Ланкфорд. — Ние чакаме под звуците на музика за две хиляди долара минутата! — Брадичката на режисьора се вирна над червената му вратовръзка и той запляска с ръце. — Трийсет и три долара!

— Първо пляскане. Шейсет и шест долара, деветдесет и девет долара…

— Идвам — задъха се Джоди.

— … сто тридесет и два долара…

Джоди се почувства последната глупачка, загдето бе повярвала на помощник-режисьора Холис Арлена, че Ланкфорд щял да бъде готов за снимане чак след десет минути. Един помощник-продуцент я беше предупредил, че Арлена е дребен, но има огромно его и го подхранва като кара околните да се чувстват малки.

Помощник-режисьорът пристъпи между нея и Ланкфорд. Джоди спря задъхана и му протегна кинжала. Той избегна погледа й, после се обърна и в ситен тръс измина няколкото крачки до режисьора.

— Благодаря — каза му вежливо Ланкфорд.

Помощник-режисьорът се дръпна, а режисьорът започна да показва на актьора как да подаде кинжала на сина си. Арлена не погледна Джоди, въпреки че застана съвсем близо до нея.

„Защо ли не съм изненадана?“ — запита се тя.

Бяха изминали само девет дни, откакто бе завършила колежа, и по-малко от седмица, откакто бе заела мястото си на снимачната площадка, а вече имаше добра представа какво представлява светът на филмовия бизнес. Ако си умен и амбициозен, хората се мъчат да те изкарат глупав и непохватен, така че да не представляваш заплаха за тях. А издъниш ли се, веднага се дистанцират от теб. Вероятно така стояха нещата и във всеки друг бизнес, макар че хората от киноиндустрията бяха довели до съвършенство изкуството за подливане на вода.

Докато се връщаше към караваната с филмовия реквизит, тя се замисли колко й липсваше системата за взаимна поддръжка, която тя и приятелите й имаха в Хофстра. Но онова там беше колеж, а това тук — реалният свят. Тя искаше да бъде филмов режисьор и бе извадила страхотен късмет с това стажантство. Беше решила да излезе от него по-силна и по-мъдра. И не по-малко пробивна от тях, ако това беше ключът към оцеляването.

Възрастният германски пазач, застанал пред караваната, намигна успокоително и й каза:

— Тия тъпанари не смеят да крещят на звездите, затова си го изкарват на теб. На твое място не бих си го слагал на сърцето.

— Няма да си го слагам, мистър Буба — излъга Джоди с усмивка и вдигна табелата, окачена на караваната. На нея беше прищипан списъкът с епизодите, планирани за снимане, с подробно описан реквизит за всяка сцена. — Стига това да е най-лошото нещо при престоя ми тук.

Читать дальше