Том Клэнси - Хаос

— Това ли е всичко, което искаш? — запита тя. — Да не си луд? А страст? Дори когато се карахме, го правехме със страст.

— Да, но онова свърши — възрази Худ. — Шарън и аз сме щастливи заедно. Важно е човек да знае, че другият е до него…

— В добро и зло, в богатство и бедност, в болест и здраве — изрече горчиво Нанси.

— Това, или просто да дойдеш на среща пред киното. — Устата на Нанси се изкриви. Тя примига няколко пъти, без да отмества поглед, после каза:

— Браво. Право в целта.

Заболя го, загдето я беше наранил, но поне бе намерил силата да произнесе онова, което не биваше да се премълчава. Болеше, но беше правилно.

— Това е — каза накрая тя. — Май трябваше да се върна в града с полковник Балон.

— Местната полиция вече е потеглила насам — каза Худ. — Те ще се погрижат да ни откарат.

— Ти си си все още същият тъпанар — усмихна се тя. — Исках да кажа, че той е ерген. Това беше шега.

— Ясно — каза Худ. — Съжалявам. — Нанси си пое дълбоко дъх.

— Не толкова, колкото аз. За всичко. — Тя отново го погледна в очите. — Макар че нещата не се развиха така, както исках, беше хубаво пак да се срещнем. Радвам се, че си щастлив. Наистина се радвам.

Обърна се да си тръгва, полюшвайки се както тогава във фоайето на хотела, с коса разлюляна като житна нива при вятър. Худ направи крачка след нея. Без да се обръща, тя протегна ръка като полицейски регулировчик, спиращ движението, и поклати глава.

Худ я гледаше как се отдалечава. Очите му бяха влажни. И когато тя се стопи в тълпата от полицаи и лекари, той тъжно се усмихна.

Срещата най-сетне се бе състояла.

Понеделник, 9:32

Вашингтон, окръг Колумбия

Худ, Стол и Хърбърт бяха посрещнати с добре дошли в Оперативния център и в тяхна чест беше организирано малко тържество. Когато пристигнаха, ръководството на Центъра вече се бе събрало около подноси с кафе, кроасани и всевъзможни сладкиши.

— Изкупихме всички сладкиши с френски и немски имена в комисариата — каза Ан Фарис и целуна Худ по бузата.

Ед Медина и Джон Бен бяха направили макет: войници-играчки, представляващи НАТО; Худ и Хърбърт защитаваха един форт с етикет „Порядъчност“ от цяла орда чудовища, изскачащи от един военен транспортен самолет с надпис „Ненавист“.

Охлузеният и ожулен, но не загубил духа си Хърбърт беше трогнат. Стол изгълта всичките лакомства. Худ беше смутен. Роджърс стоеше скръстил ръце в ъгъла, настрани от центъра на вниманието.

Подканен да говори, Худ се изправи и каза:

— Не сме направили нищо особено. Хора като генерал Роджърс и екипа на нашия „Страйкър“ правят подобни неща всеки ден.

— Е, поизпотихте дипломатите — обади се Лоуел Кофи.

— Не — контрира Стол. — Воювахме за истината, справедливостта и всичко американско!

— Къде съм си загубила чинелите? — затюхка се Ан Фарис.

Худ успокои духовете.

— Както вече казах, ние само следвахме примера, който ни дават колегите ни от Оперативния център. Като стана дума за това, Майк, защо не обявиш новината?

Роджърс поклати глава и му направи знак да говори той. Худ му се усмихна и продължи:

— В края на седмицата генерал Роджърс окончателно приключи с уреждането на прехвърлянето на полковник Брет А. Огъст във Вашингтон, за да поеме командването на групата „Страйкър“. Полковник Огъст беше човекът, който в действителност спипа за яката Жерар Доминик, и той ще бъде една голяма стратегическа и лична придобивка за екипа ни.

Последваха бурни ръкопляскания.

— Сигурен съм — продължи Худ, — че всички сте забелязали, че пресата от края на седмицата вдигна голям шум около Доминик и последствията от Operation L’Ecounter. Видях множество уводни статии за начина, по който предразсъдъците на иначе добри хора биха били манипулирани и използвани за унищожаването на хора и цели общества. Надявам се, че предупрежденията няма да умрат със заглавията. Ан, ще трябва да си поговорим на тая тема. Например да видим дали можем да изработим някаква образователна програма за училищата. — Тя кимна и му се усмихна.

— Доказателството, което Мат изкопа в компютрите на „Demain“, е в безопасност у френските прокурори. Тъй като в това престъпление са замесени и интернационални елементи, представители на Щатите, Германия и други нации, Доминик не ще успее да се измъкне. Бих искал също така да поздравя Мат и екипа му. Вчера те проследиха откъде се изстрелват игрите, възбуждащи расова омраза тук, в Щатите. От един банков компютър в Монтгомъри, Алабама. Били са прехвърлени там по Интернет възможно по-близо до мястото, където Роза Паркс отказва да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж през 1955 година. Доминик вярваше в историята. Много зле за него, че не си бе взел урок от нея.