Том Клэнси - Хаос

В същия миг Худ се хвърли върху Нанси и Мат и ги затисна на пода. Балон бе ранен.

Якобинците отчаяно се опитваха да задържат атаката на противниците си. През това време Худ и останалите успяха да се изтеглят в една кухничка, където Нанси почисти и превърза раната на Балон, докато Худ го държеше, за да не се впусне отново в битката.

Двама от войниците на НАТО ги откриха и ги заведоха при „Оспри“.

Худ веднага попита дали някой от екипите е открил Доминик или Хаузен и страшно искаше да разговаря с Роджърс. Беше особено притеснен за Хърбърт и искаше да знае как са нещата около него.

Стол вече се бе устроил в кабината. Худ тъкмо се канеше да влезе вътре, когато в небето се появи светлина. Беше дребна като звезда и се движеше от изток на запад. Внезапно направи завой към тях и се уголеми. Чу се грохот на хеликоптерен ротор. Огъст също вдигна глава.

— Да не е от вашите? — запита Худ.

— Не — отвърна Огъст. — Може би е онзи, който излетя преди да кацнем. Доколкото разбрах, на борда му се намират някои от най-важните престъпници.

Изведнъж на ъгъла на площадката изникна един жандармерист. Носеше някакъв мъж. Бързо разбраха, че това е пилотът на хеликоптера, ударен от Хаузен.

Хеликоптерът вече беше над тях и се заспуска по спирала към земята. Беше очевидно, че не каца, а пада.

Огъст заповяда на всички да залегнат и да покрият главите си. Худ закри Нанси с тялото си. Самият Огъст остана прав. Хеликоптерът изравни полета си на около петдесет метра височина, после полетя към реката.

— Кой е този Хаузен, мистър Худ? — запита Огъст.

— Германски политик — отвърна Худ. — Ненавижда Доминик — човека, който стои зад всичко това.

— До такава степен, че да рискува живота си, открадвайки хеликоптера му?

— Повече от това — увери го Худ. — Мисля, че Хаузен е готов да се раздели с живота си само и само да повлече и Доминик със себе си.

— Себе си, хеликоптера и всичко онова, което е под тях — каза Огъст и продължи да следи хеликоптера. Той се насочи на север по остра дъга, послеотново изравни полета. — Виждал съм и преди подобно нещо: стари противници да уреждат сметките си. Лошо. Много лошо.

Огъст хвърли поглед към кабината и завъртя показалеца в кръг над главата си. Пилотът отдаде чест и включи вертикалните двигатели.

— Какво има, полковник? — попита Худ.

Огъст затича към пилотската кабина.

— Единият иска да приземи хеликоптера, а другият не му позволява — викна той. — Ако не ги спрем, и двамата няма да успеят.

— Да ги спрете?

Двама командоси на НАТО също се качиха на самолета. Грохотът на мощните двигатели заглуши всичко.

Петък, 00:04 след полунощ

Вюнсторф, Германия

Полицейската кола летеше по аутобана със сто и петдесет километра. Хауптман Розенлохер седеше до шофьора и се взираше напред. На задната седалка седеше още един мъж. Беше облечен в синята униформа на Landespolizei

Зад колата на Розенлохер имаше още две, с кодови обозначения Втори и Трети. И в двете имаше по шестима служители от тактическия отряд, състоящ се от петнадесет души. Петима от мъжете бяха въоръжени с карабини М1 30 калибър, използвани за снайперистка стрелба, другите петима носеха автомати НК 54. Всички, включително и шофьорите, имаха пистолети „Валтер Р1“ с 12.5 милиметрови дула. Всички наблюдаваха околността за момичето и мъжа в инвалидната количка.

Розенлохер, среброкос офицер с набръчкано лице, се чудеше дали Рихтер е захапал въдицата. Самият той нямаше никакъв опит в тия психологически операции. Опитът му беше свързан с установяването на контрол при безредици и операции под прикритие. Генерал Роджърс обаче го беше уверил, че номерът е бил използван от един от колегите му при овладяване на ситуация през 1976 година, свързана с отвличането на самолет на британските въздушни линии от хърватски терористи. Освен това, пак според генерала, повечето революционери, особено новаците, можели да бъдат убедени, че сред тях има предатели.

Телефонът на офицера иззвъня.

— Хауптман Розенлохер, тук е Роджърс. Успяхме накрая да ви открием със спътника. Боб и момичето са на север от вас на около три километра, вървят към аутобана. Неонацистите бяха спрели, но сега отново потеглиха. Работата е кой ще се добере пръв до тях.

Хауптманът провери спидометъра, после се приведе към шофьора и каза:

— Газ.

Шофьорът изгрухтя и натисна педала. — Благодаря ви, генерале — каза Розенлохер. — Ще ви се обадя веднага щом имам да ви докладвам нещо.