Том Клэнси - Хаос

— Изключително приятна — отвърна Жан-Мишел. Все още се бунтуваше срещу арогантността на Рихтер.

— Радвам се — каза германецът. — Това е един от малкото оцелели стари хотели в Хамбург. През войната съюзниците са изравнили по-голямата част от града със земята. Нещастието на Хамбург се корени във факта, че е морско пристанище. Ирония на съдбата е, че много от тези стари дървени сгради са оцелели. — Той направи жест, сякаш обхващайки цял Санкт Паули. — Съюзниците не са атакували проститутките и пияниците, а само майките и децата. И въпреки това според тях ние сме чудовищата, отговорни за зверствата от рода на митичния Холокост.

Жан-Мишел усети как мълчаливо се солидаризира с внезапната разгорещеност на Рихтер. Макар в Германия отричането на Холокоста да се преследваше от закона, той знаеше, че по времето на следването си в медицинския факултет Рихтер го беше правил редовно. Дори и отнемането на пълната му стипендия заради антисемитските му изказвания не го беше спряло. Служителите на съда с голяма неохота осъждаха такива агитатори, които иначе в други отношения бяха съвсем примерни граждани, но накрая се бяха видели принудени да вземат мерки, понеже един чуждестранен телевизионен екип бе записал на видеолента неговата реч в Аушвиц, посветена на „Еврейската лъжа“, и я бяха излъчили. Той прекара две години в затвора, като през това време помощниците му управляваха младите последователи на делото, с което допринасяха легендата около името му да се разраства.

Мъжът пред него бе смел и отдаден до смърт на каузата и Жан-Мишел реши да поправи неприятното начало на разговора им. А освен това имаха да вършат и сериозна работа.

Стигнаха до една маса и Рихтер включи лампата по средата й. Жан-Мишел го изчака да седне и чак тогава го последва. Светлината не докосваше очите на германеца, но въпреки това Жан-Мишел ги виждаше. Бяха почти прозрачни на лампата. Този мъж бе натрупал истинско съкровище от клуба си и от проституцията, която управляваше в Берлин, Щутгарт, Франкфурт и Хамбург. Французинът обаче беше готов да се обзаложи, че Рихтер е бил гадно копеле дори още когато е бил беден.

Жан-Мишел вдигна поглед към втория етаж. Той представляваше поредица от врати. Очевидно за стаи, където клиентите на заведението можеха не само да танцуват.

— Доколкото разбираме, вие държите тук апартамент, хер Рихтер.

— Да — отвърна германецът. — Макар и да го ползвам не повече от две нощи на седмица. Прекарвам повечето от времето си на юг, в апартаментите на националсоциалистическата партия „21 век“ в Бергсдорф. Там всъщност кипи най-оживената дейност на движението ни. Там се пишат речи, дават се напътствия и консултации по телефона, разпращат се съобщения по електронната поща, излъчват се радиопредавания, публикува се нашият вестник… впрочем, имате ли броя ни от тази седмица? Жан-Мишел кимна.

— Отлично — продължи Рихтер. — Всичко е абсолютно законно. Не е като в ранните ми години, когато властта ме преследваше като куче с всевъзможни скалъпени обвинения. Така че вие сте дошли тъкмо навреме да отдадете почит на Дните на хаоса. И да представлявате работодателя си в „обсъжданията“, както той ги нарече в единствения ни кратък разговор по телефона.

— Да, хер Рихтер. — Жан-Мишел се приведе напред и сплете ръце върху масата. — Дошъл съм с едно предложение.

Изпита остро разочарование, защото Рихтер дори и не помръдна, а каза съвсем спокойно:

— Цял съм внимание.

— Малцина са посветени във факта, че мосю Доминик подкрепя неонацистки групи по целия свят. Бръснатите глави в Англия, Войниците в Полша, асоциацията „Само за бели в Америка“. Той се опитва да изгради една световна мрежа от организации с една обща цел — етническа чистота.

— Заедно с неговите Нови якобинци — каза Рихтер, — това ще увеличи силата му до шест хиляди членове.

— Някъде там — съгласи се Жан-Мишел. — И когато нахлуе в електронните мрежи в Америка, този брой със сигурност ще нарасне.

— Почти сигурно — потвърди Рихтер. — Виждал съм копия от игрите му. Страшно занимателни са.

— Предложението на мосю Доминик е да доведете вашата организация „21 век“ в нашите редици. Той ще ви осигури финансиране, достъп до технологията на „Demain“ и роля при формирането на бъдещето на света.

— Роля — изрече Рихтер. — Също като в някаква пиеса.

— Не в пиеса — коригира го французинът. — В историята.

Рихтер се усмихна студено.

— Защо ми е да приемам роля в драма на Доминик, когато мога да режисирам собствена пиеса?