Том Клэнси - Разделяй и владей

— Азербайджанците разполагат ли с тази информация? — попита президентът.

— Подозираме, че я имат — отговори Фенуик. — Иранският патрулен катер, който е открил Черкасов, се обадил по радиостанцията на брега по открит канал. Тези канали редовно се подслушват от азербайджанците.

— Може пък Техеран да е искал останалият свят да получи тази информация — предположи президентът. — Това би могло да ги обърне срещу Русия.

— Възможно е — съгласи се Фенуик. — Възможно е също Черкасов да е работил за Азербайджан.

— Бил е задържан в азербайджански затвор — обади се вицепрезидентът. — Може да са му позволили да избяга, за да могат след това да го обвинят за нападението.

— Доколко вероятно е това? — попита президентът.

— В момента правим справка с източници от затвора — каза Фенуик, — но изглежда твърде вероятно.

— Което означава, че вместо нападението да настрои Иран срещу Русия, Азербайджан е успял да настрои двете страни против себе си — каза вицепрезидентът.

Фенуик се наведе напред.

— Господин президент, има още нещо. Подозираме, че един съюз между Русия и Иран може би всъщност е бил главната цел на азербайджанското правителство.

— Че защо ще им е нужно да го правят? — попита президентът.

— Защото на практика те са във война с Иран за Нагорни Карабах — каза Фенуик. — А и Русия, и Иран имат претенции за някои от петролните находища в Каспийско море.

— Азербайджан няма никакъв шанс в една евентуална война с която и да било от тях дори да се сражава поотделно — изтъкна президентът. — Защо му е да ги съюзява?

Дори и когато го каза, президентът знаеше защо.

За да спечели съюзници.

— Какво количество от нашия внос на петрол идва от този район? — попита президентът.

— Тази година то представлява 17 процента от вноса ни с тенденция през следващата да стигне до 20 процента — каза Гейбъл. — Баку ни го предлага на много по-добри цени отколкото страните от Близкия изток. Това е гарантирано от търговското споразумение, което подписахме с Баку през март 1993 година. Досега те изпълняват стриктно своята част от споразумението.

— Мамка му! — каза президентът. — А какво ще кажете за другите членове на Общността на независимите държави? Каква ще е тяхната позиция, ако две страни членки си обявят война?

— Позволих си да накарам моите хора да се обадят на всички наши посланици, преди да дойда тук — каза вицепрезидентът. — В момента уточняваме точно каква позиция ще възприеме всяка страна. Предварителните прогнози са, че ще се получи голямо разцепление. Пет или шест от победните и по-малките републики ще застанат на страната на Азербайджан с надеждата да създадат нов съюз и да получат част от печалбите от петрола. Другата половина ще застане на страната на Русия поради същата причина.

— Значи сме изправени пред риска от една по-широкомащабна война — каза президентът.

— Има нещо по-важно от възможността да губим петрол и да наблюдаваме как войната избухва — изтъкна Фенуик. — Мен ме плаши повече възможността Иран и руският черен пазар да сложат ръка върху петродоларите.

Президентът поклати глава.

— Ще трябва да събера Съвета на началник-щабовете по въпроса.

Вицепрезидентът кимна.

— Трябва да действаме бързо. Сега там е около десет сутринта. Събитията ще се развият много бързо. Ако ни изпреварят…

— Знам — каза президентът.

Изведнъж той се оживи. Беше готов да се справи със ситуацията. Погледна часовника си, а след това към Гейбъл.

— Червения, би ли се обадил на началник-щабовете да бъдат тук в три часа? Събуди и секретаря по печата. Искам и той да бъде тук. — Лорънс погледна към вицепрезидента. — Ще трябва да обявим тревога на 39-а ескадрила в базата в Инджирлик и на военноморските ни сили в региона.

— Това са самолетоносачите „Констелейшън“ в северната част на Арабско море и „Роналд Рейгън“ в Персийския залив, сър — каза Фенуик.

— Ще обявя на тях тревога — обади се вицепрезидентът.

Той се извини и се отправи към личния кабинет на президента. Това беше малка стая в съседство с Овалния кабинет. Там бяха и частната тоалетна на президента, както и трапезарията му.

— Трябва да уведомим също и командването на НАТО — каза президентът на Гейбъл. — Не искам те да ни обвиняват, ако решим да действаме. Ще ни бъдат нужни и пълни сведения с какви химически и биологични оръжия разполагат азербайджанските въоръжени сили. Трябва да разберем докъде биха могли да стигнат, ако не се намесим.