Том Клэнси - Разделяй и владей

Но през последните няколко дни нещо се беше променило. Лорънс винаги беше чувствал, че независимо колко напрегнати са ситуациите, той поне беше в състояние да контролира процеса. Можеше уверено да ръководи съвещанията. Напоследък обаче това не беше така. Трудно му беше дори да се съсредоточи.

Лорънс беше работил с Джак Фенуик и Червения Гейбъл в продължение на много години. Те бяха стари приятели на вицепрезидента, а Лорънс имаше доверие на Джак Котън. Ценеше преценките му. В противен случай не би го избрал за свой вицепрезидент. На този пост Котън беше по-тясно свързан с дейността на АНС от всеки друг вицепрезидент. Лорънс искаше да е така. В продължение на години всяка от специалните служби като ЦРУ, ФБР и военното разузнаване работеше прекалено самостоятелно. Изпълнителната власт искаше да има свои собствени очи и уши в чужбина. Лорънс и Котън до голяма степен успяха да накарат АНС да се заеме с тази задача. Военните все още можеха да ползват резултатите от дейността на агенцията, която беше да координира и да ръководи правителствените служби за техническо разузнаване и комуникации. При вицепрезидента Котън нейната роля тихомълком беше разширена и агенцията мина на пряко подчинение на президента или по-скоро под прекия контрол на Фенуик и вицепрезидента, отколкото на самия президент.

Лорънс се загледа във включения лаптоп на бюрото му. Джак Фенуик говореше за Иран. АНС бързо представяше нови и нови данни. Фенуик разполагаше с няколко сигурни факта и много повече предположения. Явно преследваше някаква цел. Насочваше нещата нанякъде, но още не можеше да се разбере накъде. Междувременно очите на Лорънс започнаха да го смъдят и зрението му се замъгли. Трудно му беше да се концентрира. Чувстваше се уморен и разсеян. Не знаеше на кого да вярва и дори какво да вярва. Истински ли бяха данните на АНС или фалшиви? Верни ли бяха сведенията, с които разполагаше Фенуик, или бяха измислени?

Пол Худ беше заподозрян Фенуик в измама. Разполагаше с доказателства за това. Какво щеше да стане, ако тъкмо доказателствата на Худ не заслужаваха доверие? В момента той беше подложен на изключително голямо изпитание. Беше подал оставка от поста директор на Оперативния център, а после се беше върнал. Беше взел активно участие в кризата със заложниците в ООН. Дъщеря му страдаше от изключително сериозна форма на психическо разстройство след преживян стрес. Самият Худ се развеждаше. Ами ако точно Худ представяше нещата в невярна светлина, а не Фенуик, запита се президентът. При пристигането си в Белия дом Фенуик беше признал, че е ходил в иранското представителство. Беше го заявил открито, но твърдеше, че президентът бил уведомен. Вицепрезидентът беше потвърдил този факт. Той беше посочил сведението за срещата, записано в компютъра на президента. А що се отнася до телефонното обаждане във връзка с инициативата за ООН, Фенуик настояваше, че не е бил той. Каза, че АНС ще започне разследване на случая. Можеше ли това пък да е бил Худ?

— Господин президент? — каза Фенуик.

Президентът го погледна. Съветникът по въпросите на националната сигурност седеше в едно кресло от лявата страна на бюрото. Гейбъл беше от дясната, а вицепрезидентът по средата.

— Да, Джак — отвърна президентът.

— Добре ли сте, сър? — попита Фенуик.

— Да — отговори Лорънс. — Продължавай.

Фенуик се усмихна, кимна и продължи. Президентът изпъна гръб. Трябваше да се съсредоточи върху обсъждания въпрос. Когато тази криза преминеше, трябваше да си вземе кратък отпуск, и то колкото може по-скоро. Щеше да покани приятеля си от детинство и партньор в голфа д-р Едмънд Лейдесдорф и жена му. Лейдесдорф беше психиатър, който работеше с Уолтър Рийд. Президентът не искаше да се обърне официално към него за проблема си, защото от средствата за информация можеха да разберат за това. Ако подобно нещо станеше, с политическата му кариера щеше да бъде свършено. Но те и преди бяха играли голф и бяха предприемали пътуване с яхта. Можеха да разговарят на игрището за голф или на борда на яхтата, без да предизвикат подозрения.

— Според последните сведения на разузнаването на мястото на експлозията е бил открит трупът на руския терорист Сергей Черкасов — продължи Фенуик. — Избягал е от затвора преди три дни, за да извърши нападението срещу платформата. Тялото му е било намерено в морето. По него има следи от изгаряния, предизвикани от експлозията. Прегледът показва, че тялото не е престояло много време във водата.