Том Клэнси - Разделяй и владей

Към пладне водите, които предишния ден бяха изхранвали рибарите и работниците от петролодобива, се обогатиха с нещо друго.

Със заплахата за смърт.

Майк Роджърс беше в кабинета си, когато генерал Орлов му се обади. След като чу онова, което му каза руснакът, Роджърс веднага позвъни на Пол Худ в колата и му съобщи новата информация за Харпунджията.

— Сигурен ли е генерал Орлов за наличието на връзка между АНС и Харпунджията? — попита Худ.

— И аз го попитах същото — отвърна Роджърс. — Той отговори, че е съвсем сигурен. Макар да се съмнявам, че президентът ще повярва на това какво мисли един руски генерал.

— Особено пък ако няколко от главните му съветници опровергаят тази информация — каза Худ.

— Пол, ако Орлов е прав, ще трябва да направим нещо повече от това да кажем на президента — рече Роджърс. — В АНС трябва да се извърши масова чистка. Не можем да позволим американски разузнавателни служби да наемат терористи, които са вредили на американските интереси и са убивали американци.

— А не постъпихме ли по същия начин с германските ракетни специалисти след Втората световна война? — попита Худ.

— След Втората световна война да — каза Роджърс. — Но ние не сме наемали германски учени да работят за нас, докато те все още произвеждаха ракети за нападение срещу Великобритания.

— Добър довод — каза Худ.

— Пол, това е човекът, помогнал да бъде убита жената на Боб Хърбърт. Ако сведенията на Орлов са верни, АНС трябва да отговаря за това.

— Разбирам те — каза Худ. — Виж какво, скоро ще бъда в Белия дом. Продължавай да работиш и се постарай да ме уведомиш за всичко, което би могло да бъде в моя подкрепа. Виж дали Боб няма да може да открие някакви данни от комуникациите в подкрепа на твърденията на Орлов.

— В момента той работи върху това — каза Роджърс.

Худ затвори, а Роджърс стана. Наля си кафе от една кана, поставена върху количка за сервиране в дъното на стаята. Алуминиевата количка беше от 50-те години и той я беше взел от една гаражна разпродажба в Пентагона преди десет години. Запита се дали отзвуците от кризите все още звучат някъде дълбоко в молекулите на нейната структура. Аргументи за и против решения относно Корея, студената война, Виетнам.

Или пък споровете са били за това на кого е ред да черпи кафе и понички , запита се Роджърс. Това също беше част от войната, разбира се. Моментите на отпускане, които даваха на вземащите решение възможност да си поемат дъх, да направят нещо истинско, вместо да теоретизират, да си припомнят, че говорят за живота на хора, а не за някакви бездушни същества.

Роджърс отново седна и започна да преглежда файловете с досиетата на ръководителите на АНС. Търсеше хора, които бяха поддържали отдавна връзки с Джак Фенуик или бяха имали отношение към разследването на близкоизточни терористични групи. АНС не би могла да се свърже с Харпунджията, ако някой от тези групи не й беше помогнал. Ако се окажеше, че Орлов е прав, Роджърс искаше да бъде готов да помогне за чистката. За чистката на американци, работили заедно с човек, виновен за смъртта на много американски жени, войници и граждани.

Искаше да е готов за отмъщение.

Белият дом беше остаряла постройка, която непрекъснато имаше нужда от ремонти. Боята на южните колони се лющеше, а дървенията по терасите на третия етаж се беше напукала.

Но в западното крило и особено в Овалния кабинет човек имаше чувството за постоянно обновление. За външните посетители Овалният кабинет до голяма степен беше символ на властта, а за тези отвътре той всеки ден и всеки час подхранваше очаквания за нова драма. Дали това бяха дребнави, прикрити интриги срещу политически противник или мобилизация на войските за масова офанзива и възможни жертви — всяка ситуация започваше, развиваше се и приключваше. За хората, които се въодушевяваха от това да надхитрят противника или очакваха краткосрочни и по-трайни резултати от взети тихомълком решения, Овалният кабинет беше едно предизвикателство. На неговата шахматна дъска през няколко минути започваше нова игра, която предлагаше нови състезания с нови правила. Някои президенти се състаряваха и изтощаваха от този процес, а на други той действаше ободряващо.

До неотдавна Майкъл Лорънс се въодушевяваше от проблемите, които бяха поставяни на бюрото му. Кризите не го плашеха, дори и тези, които изискваха бързи военни действия и възможни жертви. Това беше част от работата, с която се беше наел. Задачата на един президент е да намали до минимум щетите, причинени от неизбежна агресия.