Том Клэнси - Разделяй и владей

— След като решим кой от гостите на хотела може да е Харпунджията, ти ще трябва да го посетиш — каза Орлов. Останалото ще зависи от това как ще постъпи той, как ще действа. Какво ще прочетеш в очите му. Сигурно ще е взел душ, но ще изглежда уморен.

— Копелето, изглежда, е имало доста работа — рече Одет. — Мога да позная, когато един мъж се чувства изморен.

— Има вероятност той да не отвори вратата за някой от персонала на хотела — продължи Орлов. — Ако се представиш за камериерка или човек от охраната, това може само да го накара да бъде нащрек.

— Така е — каза тя. — Ще намеря начин да вляза и да го изненадам.

— Разговарях с нашия човек, който изготвя портрети на интересуващи ни лица — каза Орлов. — Ако успееш да влезеш при него, той сигурно ще изглежда много спокоен, дори учтив и готов да ти окаже съдействие. Може да се опита да те подкупи или да те накара да се почувстваш по-уверена. Може да се опита да отвлече вниманието ти, за да те нападне. Не го слушай какво говори. Преценявай сама и си свърши работата. Няма да се изненадам, ако той има подготвени предварително няколко капана. Може да е сложил газов патрон във вентилационната тръба, да е поставил взривно устройство някъде или магнезиева светкавица, за да те заслепи. Може да я е свързал с ключа за осветлението или с дистанционно в петата му, може да е нещо, което би могъл да активира, докато си връзва връзката на обувката. Не знаем достатъчно за него, за да бъдем сигурни какви мерки може да е взел в стаята за сигурността си.

— Всичко ще бъде наред — увери го Одет. — Ще го открия и ще го неутрализирам.

— Бих искал да можех да те посъветвам да отидеш с отряд полицаи — рече, извинявайки се, Орлов. — Но това не е за препоръчване. Един вик, шумът от приближаващи се коли, всяко нещо, което му се стори необичайно, може да събуди подозрението му. Харпунджията може дори да усети присъствието им. Ако това стане, може да се измъкне преди дори да успееш да стигнеш до него. Сигурен съм, че внимателно е подготвил пътищата си за бягство. А може да се опита да вземе и заложници.

— Разбирам — рече Одет. — Добре, в кой хотел е Харпунджията?

— Преди да ти кажа това, разкажи ми как е твоят гост? — попита Орлов.

— Спи — отговори тя. Погледна към мъжа в леглото. Той лежеше по гръб, с ръце, изпънати отстрани на тялото. Дишаше бавно и тежко. — Каквото и да е заболяването му, сигурно е причинено изкуствено — каза тя. — Вероятно чрез инжекция.

— Как е температурата?

— Мисля, че спадна малко. Ще се оправи.

— Добре — рече Орлов. — Събуди го.

— Господине? — Заповедта направо я изуми.

— Искам да го събудиш — каза й Орлов. — Ще го вземеш с теб.

— Но това е невъзможно — протестира Одет. — Не знам дори дали американецът може да се държи на краката си.

— Ще се държи — каза Орлов. — Трябва.

— Господин генерал, това няма да ми бъде от помощ…

— Няма да те изправя срещу Харпунджията без подкрепата на някой опитен човек — рече Орлов. — Знаеш как се постъпва в такива случаи. Трябва да го направиш.

Одет поклати глава. Тя знаеше как се постъпва. Виктор я беше научил. Петите на човека се изгаряха със запалени клечки кибрит. Това се правеше не само за да бъде разбуден болен или човек, изпаднал в безсъзнание от мъчения. Болката го държеше буден и нащрек, докато вървеше.

Одет отново поклати глава. По принцип оперативният агент действаше самостоятелно. Това, което се беше случило с Виктор, показваше само колко опасно е да се работи с друг, дори и за кратко. Дори американецът да се чувстваше добре, тя пак не беше сигурна дали би искала да има партньор. А болен, той щеше да й бъде повече в тежест, отколкото в помощ.

— Добре — каза Одет. Тя обърна гръб на американеца и се отправи към кухнята. — Къде е той?

— Според нас Харпунджията е в хотел „Хаят“ — каза й Орлов. — В момента се опитваме да влезем в компютъра на администрацията. Ще ти съобщя, ако научим нещо оттам.

— Ще бъда там след десет минути — обеща Одет. — Има ли нещо друго, генерале?

— Само това — каза Орлов. — Никак не ми се ще да те изпращам срещу този човек. Искам и двамата да бъдете много предпазливи.

— Ще внимаваме — увери го Одет. — Благодаря.

Тя затвори и окачи мобилния телефон на колана си. Взе пистолета и един кобур за захващане през глезена от нощната масичка и го постави на крака си. Дългата й полицейска пола закриваше оръжието. Сложи един заглушител в десния си джоб. В болницата беше използвала сгъваем нож, който още беше в левия джоб на полата й. Ако не й потрябваше за самозащита, можеше да го използва и за хвърляне. Ако поради някаква причина бъдеше спряна евентуално от охраната на хотела, Одет можеше да каже, че отива при приятеля си, който при проверката ще се окаже, че вече е напуснал хотела. Можеше да каже също, че е сбъркала вратата, на която е почукала, и че Харпунджията я е нападнал. С нейна помощ, а и като се възползва от информацията, дадена й от Орлов и от американците, полицията можеше да направи връзка между мъртвия и терористичното нападение.