Том Клэнси - Буферна зона

— Значи са идвали, за да помогнат на Индия, а сега аз трябва да им вярвам?

— Нямаш друг избор — каза Фрайдей. — Има и още нещо. Докато ви издирвахме, видяхме индийски отряд, който се беше запътил в тази посока. Движат се в широка линия и идват откъм контролираната зона. Никога няма да минете през тях.

— Очаквах това, след като убихме техните командоси в планините — каза Шараб. — Колко бяха?

— Видях около стотина войници — отвърна Фрайдей. — Но може би са повече.

— Колко американски бойци пристигат и как ще ни открият?

— Отрядът се състои от дванадесет елитни войници, а нас ни наблюдават чрез сателит.

— И сега ли могат да ни видят? — изненада се Шараб.

Фрайдей кимна.

— Тогава ти защо е трябвало да ни търсиш? — настойчиво го погледна жената.

— Защото не искаха да ми кажат къде се намирате — каза Фрайдей. — Аз съм от друга агенция. Между тези организации съществува недоверие, съперничество.

— Глупости — изръмжа Шараб. После поклати глава. — По-малко от двадесет войници срещу сто. Кога ще пристигнат американците?

— Много скоро — увери я Фрайдей.

— Как ще пристигнат?

— С индийски самолет — отвърна Фрайдей.

Шараб се замисли за момент. В бойно отношение американският отряд нямаше да бъде от особена полза. Обаче съществуваше и друг начин, по който би могла да ги използва.

— Можеш ли да се свържеш с американския отряд? — попита тя.

— Да, чрез Вашингтон.

— Добре. Самуел?

— Да, Шараб? — обади се едрият мъж.

— Искам да чакате тук с Нанда — нареди Шараб. — Аз ще поведа останалите надолу към долината. Половин час след като ние тръгнем, искам да продължите по предварителния ни маршрут.

— Да, Шараб — отвърна той.

Шараб се обърна и понечи да се запъти към Нанда и Апу.

— Чакай! — каза Фрайдей. — И без това сме малко. Защо искаш да разделиш групата?

— Ако се свържем с американците по радиото, можем да направим така, че индийските пехотни войски да засекат съобщението — обясни Шараб. — Това ще ги привлече към нас.

— А какво те кара да мислиш, че ще вземат заложници? — попита Фрайдей.

— Това няма значение, стига да успеем да ги задържим тук възможно най-дълго — каза Шараб. — Това ще освободи пътя пред Самуел. Ти сам каза, че Нанда е ключът към спирането на ядрената война. Тя трябва да стигне до Пакистан. Нейните сънародници ще се вслушат в признанията й, в показанията й.

— А откъде знаеш, че тя няма да те предаде? — попита Фрайдей.

— Защото знам нещо, което ти не знаеш — отвърна Шараб. — Ядрените глави, които твоят екип ще издирва? Те вече са разположени. Десетки ракети. Скрити са из планините и са насочени към Делхи, Калкута, Бомбай. Един удар срещу Пакистан ще превърне в пепелище целия субконтинент.

— Нека го кажа на моите началници — предложи Фрайдей. — Те ще предупредят индийците да не нанасят удар…

— Да ги предупредим сега? — попита Шараб. — Аз нямам доказателство! Не знам къде се намират ракетите, а моето правителство няма да разкрие подобна информация. Знам само, че ядрените оръжия са в готовност. Ние инсценирахме атаки, за да отвлечем вниманието на индийските военни, докато всички елементи бяха поставяни на местата им. — Жената дълбоко си пое дъх, поуспокои се. Не искаше да се ядосва — ако започнеше да се поти, телесната влага щеше да замръзне по тялото й. — Нанда ще трябва да ни сътрудничи, освен ако не желае да види страната си опустошена. Но това означава да я закараме до Пакистан, преди индийците да я убият!

— Добре — съгласи се Фрайдей. — Но аз ще отида с нея. Тя има нужда от защита. Освен това има нужда от международно потвърждение на изявлението й. Аз бях свидетел на експлозиите. И мога да гарантирам, че служители от нашето посолство ще подкрепят думите й.

— Откъде да знам, че няма да я убиеш? — извика Шараб. Вятърът отново се беше надигнал и тя трябваше да крещи, за да бъде чута. — Ти пристигна с индийски хеликоптер. Откъде да знам, че не си възнамерявал да ни върнеш в Каргил? Разполагам само с твоите обещания и разговор по радиото, който може да е бил с всеки! Това не те прави наш съюзник!

— Можех да стрелям по вас от хеликоптера — изкрещя Фрайдей. — Но не го направих и това трябва да ти говори, че не съм враг.

Шараб бе длъжна да признае, че американецът имаше право. Но не беше готова да му се довери напълно. Поне не още.

— Губиш и малкото време, с което разполагаме — добави мъжът. — Освен ако ти не планираш да ме убиеш, аз тръгвам с Нанда.

Шараб продължи да притиска Фрайдей срещу скалата. Топлият му дъх сгряваше носа й. Тя погледна очите му. Те сълзяха от студа, но това беше единственият живот в тях. Шараб не откриваше нищо друго. Нито истина, нито убеждения, нито самоотверженост. Но освен това тя не видя нито страх, нито враждебност. А за момента това беше достатъчно.