Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Мисля, че ние вече успяхме да определим какъв е най-лошият случай — прекъсна го адмиралът. — Добра работа, Толанд. Дължа ви едно извинение за вчера. Не беше ваша вината, че нямах информацията, която исках. — Толанд не можа да повярва на ушите си. Не се случваше често адмирал да се извинява на лейтенант-командир от запаса в присъствието на други флагови офицери. — Какво прави флотът им?

— Не разполагаме със спътникови снимки на района на Мурманск, господин адмирал. Видимостта беше лоша, с много облаци, но утре очакваме хубаво време. Норвежците засилиха въздушните си патрули над Баренцово море и казват, че като се изключат подводниците, руснаците имат относително малко кораби в района. Разбира се, те имат относително малко кораби в открито море от няколко месеца.

— Което може да се промени за три часа — отбеляза един адмирал. — Как бихте оценили бойната готовност на флота им?

— Най-добрата, откакто се занимавам с изучаването им — отговори Толанд. — Възможно най-близо до стоте процента. Както току-що отбелязахте, сър, те са в състояние да изкарат почти целия си флот в открито море, когато си поискат.

— Ако напуснат пристанищата, ние бързо ще научим. Имам три подводници, които ги държат под око — намеси се адмирал Пайпс.

— Преди да дойда тук, говорих със Секретаря по отбраната. Днес той ще се срещне с президента и ще поиска да бъде обявена готовност DEFCON-3 12 12 Степен на бойна готовност на въоръжените сили на САЩ (англ.). — Б.пр. , глобална. Германците искат от нас да държим „Зелена спирала“ в действие, докато руснаците не се поотпуснат малко. Какво смятате, че ще направят руснаците, командир? — попита CINCLANT.

— Ще знаем повече по-късно днес, сър. Генералният секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз ще говори на извънредно заседание на Върховния съвет, а вероятно и на погребението утре.

— Сантиментално копеле — изръмжа Пайпс.

Час по-късно Толанд седеше пред служебния телевизор и съжаляваше, че Чък Лоу го няма, за да му помага при превода. Генералният секретар имаше лошия навик да говори бързо и Толанд едва смогваше да преведе думите му. Речта му продължи четиридесет минути, като три четвърти от нея бяха стандартна политическа фразеология. Най-накрая обаче Генсекът обяви мобилизацията на запасните единици от клас Б с цел предотвратяване на евентуална германска заплаха.

Толанд забеляза, че Всесъюзният дом беше необичайно препълнен. Обикновено там се погребваше само по един герой на церемония като тази, която се предаваше на живо от телевизията в момента. Един път бяха погребали трима загинали космонавти наведнъж, но сега героите бяха единадесет. Осем октомврийчета — три момчета и пет момичета на възраст между осем и десет години, и трима служители, работили за Политбюро, бяха положени в заобиколени от море от цветя полирани ковчези от брезово дърво. Толанд разглеждаше внимателно картината на екрана. Ковчезите бяха поставени върху подиум, за да се виждат жертвите, но две от лицата бяха покрити с черна коприна и до тях бяха поставени снимки в рамки, които показваха как бяха изглеждали тези деца приживе. Това беше една тъжна картина, но телевизионните камери не се умориха да я показват.

Колонната зала беше драпирана в червено и черно и дори изящните полилеи бяха закрити за този тържествен случай. Семействата на жертвите стояха наредени в редица. Родители, останали без деца, съпруги, останали без съпрузи, и деца, останали без бащи. Всички те бяха облечени в характерните за Съветския съюз обемисти, зле скроени дрехи. Лицата им не показваха никакви чувства, освен шок, сякаш все още не можеха да повярват, че семействата им бяха разбити толкова брутално, и се надяваха, че ще се събудят от този кошмар и ще намерят любимите си деца легнали до тях.

Генералният секретар на КПСС мина тържествено пред редицата, като прегръщаше всеки от скърбящите. На ръкава си имаше черна лента, която контрастираше с крещящия знак на ордена „Ленин“ върху ревера му. Толанд се вгледа в лицето на Генсека. То изразяваше истински чувства. Съдейки по изражението му, човек можеше да си помисли, че той погребваше членове на собственото си семейство.

Една от майките прие прегръдката и целувката, след което се срина на колене и зари глава в ръце. Генералният секретар коленичи до нея, преди съпругът й да успее да реагира, и сложи главата й на рамото си. Миг по-късно той й помогна да се изправи на крака и нежно я предаде на съпруга й, капитан от Съветската армия, чието лице представляваше каменна маска на яростта.