Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Върху най-отдалечения шкаф имаше кафеварка. Лоу обясни, че останалите трима офицери били на оперативка.

— Видях доклада, който си дал на CINCLANT. Интересно четиво. Какво според теб е намислил Иван?

— Изглежда, че руснаците повишават цялостната си бойна готовност, господин полковник…

— В тази стая можеш да ме наричаш Чък.

— Добре. Аз съм Боб.

— Ти работиш за сигналното разузнаване в NSA, нали? Доколкото знам, ти си един от спътниковите им специалисти.

Боб кимна.

— И по нашите, и по техните, но най-вече по нашите. От време на време виждам някои снимки, но работя най-вече по сигналите. Така успяхме да засечем доклада за четиримата полковници. Освен това се оказа, че руснаците правят повече оперативни маневри, отколкото са обичайни за това време на годината. Иван е отпуснал танкистите си и както изглежда, не проявява голяма загриженост, ако батальоните му правят учения в разорани ниви.

— И от теб се очаква да се замисляш над всичко необичайно, независимо колко тъпо изглежда, нали? Това ти дава твърде голяма свобода на действие, нали? Като стана въпрос за това, тук получихме нещо интересно от DIA. — Лоу извади от един кафяв плик две снимки, формат дванадесет на петнадесет сантиметра, и ги подаде на Толанд. На тях се виждаше един и същ земен участък, но сниман под различни ъгли и по различно време на годината. В горния ляв ъгъл се виждаха две дървени селски колиби. Толанд вдигна поглед от снимките.

— Колхоз?

— Да. Номер 1196, малка ферма на около двеста километра североизточно от Москва. Можеш ли да ми кажеш каква е разликата между двете снимки?

Толанд погледна отново към снимките. На едната имаше редица оградени градини, всяка от тях от около четири декара. На другата снимка се забелязваше нова ограда около четири от парцелите, както и един парцел, чиято оградена площ беше увеличена почти двойно.

— Изпрати ми ги един армейски полковник, с когото някога съм работил. Помислил, че ще ги намеря за забавни. Аз съм израснал в зърненодобивна ферма в Айова.

— Значи Иван увеличава броя на парцелите за частна обработка, а?

— Така изглежда.

— Но това не е било обявено официално, нали? Струва ми се, че не съм чел за нещо такова във вестниците. — Толанд не четеше списание „Нешънъл интелиджънс дайджест“, което се издаваше тайно за вътрешно ползване от правителството, но клюките в столовата на NSA обикновено се отнасяха до безобидни теми, каквато беше и тази. Хората от разузнаването говореха за работата си също толкова, колкото и работещите в която и да било друга област. Лоу поклати леко глава.

— Не е, и това е малко странно. Те би трябвало да обявят подобна стъпка. Вестниците биха нарекли това още един сигурен знак за „тенденцията към либерализация“, която вече се наблюдава в Съветския съюз.

— Може би е единичен случай?

— Не е. Същите снимки са направени и на други места. Ние обикновено не използваме разузнавателните си спътници за събиране на такава информация. Предполагам, че снимките са направени в някой скучен ден, когато важните обекти са били закрити от облаците. — Толанд кимна утвърдително. Американските разузнавателни спътници се използваха за оценяване на съветската зърнена реколта, но това се правеше едва при прибирането й. Руснаците знаеха за това, защото вестниците го разнасяха вече почти цяло десетилетие, което обясняваше защо в американския Селскостопански департамент работеше екип от агрономи, които имаха достъп до документи с гриф „Специално разузнаване — засекретено“.

— Не е ли малко късно да правят такова нещо? Ще има ли изобщо някаква полза, ако им дадат земята по това време на годината?

— Получих снимките преди седмица, но ми се струва, че са направени малко преди да ми бъдат изпратени. Сега в повечето от фермите им започва сеитбата. Там студът се задържа по-дълго, но това се компенсира от по-продължителното лято. Да предположим, че те са предприели стъпка, която ще бъде приложена в цялата страна. Анализирай ситуацията, Боб. — Полковникът присви очи за миг.

— Очевидно е, че са направили умен ход. По този начин могат да решат много от проблемите си с дефицитните хранителни стоки, особено при… зеленчуците, предполагам, като картофи, домати, лук и други подобни.

— Може би. Можеш също така да отбележиш и че този вид фермерска работа е трудоемка, но не изисква много машини. Какво можеш да ми кажеш за демографския аспект на предположението?

Толанд премигна. В американския ВМФ се наблюдаваше тенденцията морските пехотинци да бъдат смятани за тъпанари, защото си изкарваха хляба, като се хвърляха с главата напред в картечния огън.