Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Назови ми поне една причина за изваждането от служба на голямо количество дизелови подводници по едно и също време — каза Толанд. Искаше му се да не беше пил толкова много в офицерския клуб. Нещо важно се въртеше из главата му, но алкохолът забавяше мисловната му дейност и той не можеше да се сети какво е то.

— Мамка му — отвърна Маккафърти. — Няма такава причина.

— И какво правят те с дизеловите лодки?

— Не съм виждал спътниковите снимки, Боб, само съм чувал за тях. В доковете обаче не се наблюдава необичайна дейност, така че едва ли е нещо важно.

Толанд изведнъж се сети какво му убягваше.

— Трудно ли се сменят акумулаторите на подводница?

— Това е гадна и тежка работа. Не че са необходими специални машини или нещо от този род. Ние сменяме акумулаторите си с помощта на механизация и понякога за тази операция са ни необходими от три до четири седмици. Подводниците на Иван са конструирани с по-големи акумулатори, отколкото нашите, и при тях замяната с нови се извършва по-лесно, отколкото при нас. Предполага се, че акумулаторите им се изтощават по-бързо от западните и те компенсират това с улеснената им замяна, подсилващи приспособления по корпуса и други подобни. По тази причина те вероятно не използват машини за смяна на акумулаторите. Какво точно се опитваш да разбереш, Боб?

Толанд им разказа за разстреляните четирима съветски полковници.

— После чух, че в Русия имало остър недостиг на акумулатори за автомобили и камиони. При автомобилите това е разбираемо, но при камионите… По дяволите, всеки камион в Русия е държавна собственост. Всички камиони могат да се използват за мобилизационни цели. Едни и същи акумулатори ли използват?

— Да, всички работят с оловно-киселинни акумулатори. Какво е станало, да не би да е изгоряла фабриката? — попита командир Маккафърти. — Знам, че Иван предпочита да има един голям завод вместо няколко по-малки.

— Заводът си е цял и работи на три смени.

Маккафърти се облегна назад в стола си.

— Къде се използват акумулатори? — запита Морис риторично.

— В подводниците — отвърна Маккафърти. — В танковете, бронетранспортьорите, командните автомобили, самолетните влекачи, изобщо в много боядисани в зелено машини. Боб, това, което казваш… мамка му, ти твърдиш, че Иван внезапно е решил да увеличи цялостната си бойна готовност. Въпрос: осъзнаваш ли какво говориш, по дяволите?

— Можеш да си заложиш задника за това, Дани. Информацията за четиримата полковници беше на бюрото ми и аз лично прочетох доклада, който беше получен по един от нашите подвижни разузнавателни спътници. Иван не знае колко чувствителни са „птичките“ от клас „Стопаджия“ и все още изпраща много информация по наземни микровълнови мрежи. Ние постоянно подслушваме техните телефонни и телексни линии, но вие трябва да забравите, че изобщо сте чули за това, ясно? — Останалите кимнаха утвърдително и Толанд продължи: — За работата с акумулаторите разбрах съвсем случайно, но един приятел от Пентагона я потвърди. Сега пък Дан ми каза за засилените учения с бойни муниции и това запълни още една празнина. Ако успеем да потвърдим, че дизеловите подводници наистина са в пристанищата за смяна на акумулаторите, ще получим началните очертания на една цялостна картина. Какво е значението на новите акумулатори за една дизелова подводница?

— Изключително важно — отговори Маккафърти. — В зависимост от качеството и поддръжката, новите могат да осигурят почти два пъти по-голям радиус на действие и двойно по-голяма мощност в сравнение със старите. Очевидно е, че това е важен тактически фактор.

— За бога, знаете ли на какво ми прилича това? Иван винаги е готов да навлезе в морето, но сега ми се струва, че иска наистина да бъде готов — забеляза Морис. — Но всички вестници твърдят, че руснаците се държат като преродени ангели по отношение на контрола върху въоръженията. Тук нещо не се връзва, господа.

— Трябва да уведомя някого от командването за това — каза Толанд. — Ако оставя тази информация на някое бюро във Форт Мийд, тя може изобщо да не стигне по-надалеч — каза Боб, спомняйки си за шефа на отдела си.

— Ще стане — каза Маккафърти след кратка пауза. — Утре сутрин имам среща с главнокомандващия на Американски подводен флот в Атлантическия океан (COMSUBLANT). Мисля, че и ти ще дойдеш с мен, Боб.

В продължение на двадесет минути Толанд докладва за резултатите от мисията си пред вицеадмирал Ричард Пайпс, главнокомандващ на Американски подводен флот в Атлантическия океан. Пайпс беше първият черен подводничар, който беше успял да получи трите звезди на вицеадмирал. Той беше показал изключителни качества по време на кариерата си в една професия, която по традиция беше запазена само за бели, и имаше репутация на труден, взискателен началник. Адмиралът беше раздразнен, че докладът за патрулната задача на Маккафърти беше съкратен заради речта на някакъв запасняк и слушаше мълчаливо, като отпиваше кафе от украсена с три звезди чаша. Само след три минути настроението му се промени коренно и бръчките около устните му станаха по-дълбоки.