Том Клэнси - Операция „Червена буря“

„Наблюдател“ беше псевдоним, под който се криеха високопоставените офицери, които понякога пишеха за всекидневника на съветските въоръжени сили. Всичко, което се публикуваше на първа страница и в тази колона, се приемаше много сериозно както в съветските въоръжени сили, така и от хората, чиято задача беше да ги наблюдават, защото тази колонка се използваше само за обявяването на промени в политиката, одобрени както от върховното военно командване, така и от Политбюро в Москва.

— Разказ с продължение ли? — попита Кийган.

— Да, и това е едно от интересните неща в цялата история. Повтарянето на фактите означава, че те наистина искат този урок да бъде запомнен. Цялата работа е твърде необичайна. Там става нещо странно. Те наистина разстрелват офицери и срочнослужещи, но не и полковници, които пишат за списанието на Генералния щаб, и не за фалшифицирането на няколко реда в рапорт за бойната готовност. — Той си пое дълбоко дъх. Имаше чувството, че е свалил огромен товар от плещите си. Рибарската лодка продължаваше да се движи на север и дирята от килватера й рисуваше паралелни линии върху огледалната повърхност. От тази гледка на Толанд му се прииска да беше с фотоапарата.

— Има смисъл — измърмори Кийган.

— А?

— Това, което току-що каза. Наистина е нещо необичайно.

— Така е. Снощи останах до късно, за да направя още една проверка. През последните пет години Червената армия е публикувала имената на четиринадесет екзекутирани офицери, като само един грузински офицер от наборна комисия е имал чин полковник, а останалите са имали по-нисък ранг. Полковникът е бил осъден на смърт за вземане на подкупи за отлагане на наборници. Останалите са съдени за следните провинения: един за шпионска дейност в полза на нас или някоя друга страна, трима за нарушаване на дисциплината под въздействието на алкохол и девет за корупция, изразяваща се в това, че са продавали на черния пазар всичко: от бензин до чисто нов компютър. Сега обаче Иван се лишава от четирима полкови командири, всичките от една и съща военна област.

— Можеш да кажеш всичко това на Редман — предложи Кийган.

— Чиста загуба на време.

— За другите случаи, които спомена… мисля, че си спомням за тримата офицери, които…

— Да, това беше част от кампания за трезвеност. Твърде много от офицерите им се явяват на дежурство пияни, така че те избират трима доброволци, за да сплашат останалите. — Боб поклати глава. — Волтер сигурно щеше да хареса тия типове.

— Говориш ли с хора от цивилното разузнаване?

— Не, колегите ми са само от военните телекомуникации.

— Миналия понеделник обядвах с един тип от Ленгли. Някога е служил в армията, познаваме се отдавна. Както и да е, той се шегуваше, че там се е появила нова дефицитна стока.

— Още една ли? — На Боб му стана весело. Дефицитните стоки не бяха нещо ново в Русия. По време на обедите си в комисариата на NSA той беше чувал много разкази за такива стоки — паста за зъби, тоалетна хартия, автомобилни чистачки.

— Да. Акумулатори за леки коли и камиони.

— Наистина ли?

— Наистина. От един месец там не може да се купи акумулатор за лек автомобил или камион. Много коли са спрени от движение, кражбите на акумулатори са се увеличили лавинообразно и сега хората свалят акумулаторите си всяка вечер и ги прибират по домовете си. Можеш ли да си представиш такова нещо?

— Но Толиатищадт… — започна Толанд, но млъкна внезапно. Той имаше предвид огромния автомобилен град завод в европейската част на Русия, чието създаване бе „геройски проект“ и в него бяха участвали хиляди работници. Заводът беше построен по италианска технология и беше един от най-модерните автомобилостроителни комплекси в света. — Там имат фабрика за акумулатори с огромен капацитет. Да не би да се е взривила или какво?

— Напротив, акумулаторният завод си работи, при това на три смени. Какво ще кажеш за това?

Толанд се огледа в голямото огледало на BOQ 5 5 Квартири за несемейни офицери (англ.). — Б.пр. комплекса в Норфолк. Той беше пристигнал там още предишната вечер. Униформата все още му беше по мярка, въпреки че малко му беше отесняла в кръста — нещо съвсем нормално предвид естеството на работата му. „Салатената редица“ на отличията му заемаше само ред и половина, но на нея се виждаха значката на офицер от сухопътните сили и „водните криле“, което показваше, че той не беше работил цял живот като оператор на радиостанция. На ръкавите му бяха извезани двете и половина ленти на лейтенант-командир. Последно забърсване на обувките с парче плат и той вече беше готов за годишния си двуседмичен запас във флотата.