Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Още по-хубаво щеше да бъде, ако бяхме по-далеч от брега — каза Толанд.

— Е, какво, по дяволите, тук поне няма телефони.

— Ами пейджърът ти?

— Трябва да е останал в другия ми панталон — разсмя се Кийган. — DIA 4 4 Разузнавателна агенция на МО на САЩ (англ.). — Б.пр. ще трябва да се оправи без мен днес.

— Мислиш ли, че ще успеят? — Флотът успя. Кийган беше завършил военноморската академия, след което беше изслужил тридесет години във флота, преди да се пенсионира. По време на службата си беше работил като специалист от разузнаването, каквато беше работата му и сега. Така прибавяше към пенсията си и заплата на държавен служител.

Когато за първи път видя Марта Кийган, Толанд все още беше младши лейтенант и служеше на борда на разрушител с база Пърл Харбър. По това време Марта беше третокурсничка в Университета на Хавай със специалност „Психология“ и втора специалност „Сърф“. Тази година се навършваха петнадесет щастливи години от сватбата им.

— Е — Кийган се изправи и вдигна въдицата си. — Как вървят нещата във Форта?

Боб Толанд беше аналитик от средно ниво, който работеше за Агенцията по национална сигурност (NSA). Той беше напуснал флота след шестгодишна служба, но беше останал действащ запасняк. Работата в NSA допълваше службата му като флотски запасняк. Той беше комуникационен експерт с диплома по електроника и задълженията му включваха наблюдаването на съветските сигнали, събрани от множеството подслушвателни постове и подвижните разузнавателни спътници. Между другото беше завършил и руска филология.

— Миналата седмица чух нещо наистина интересно, но не успях да убедя шефа си, че означава нещо.

— Кой е шеф на отдела ти?

— Капитан Албърт Редман от ВМФ. — Толанд се вгледа в една рибарска лодка, която се намираше на няколко мили от тях. Капитанът й поставяше мрежите си за раци. — Той е истински задник.

Кийган се разсмя.

— Трябва да внимаваш да не казваш такива неща на висок глас, Боб, особено като се има предвид, че другата седмица се връщаш на активна служба. Бърт работеше с мен преди около петнадесет години. На няколко пъти ми се наложи да го поставя на мястото му. Той наистина има склонност към твърдоглавие.

— Твърдоглав ли? — изръмжа Толанд. — Мозъкът на това копеле е толкова ограничен, че дори и листите, на които си води бележки, са широки само един инч! Първо излезе тази работа с контрола върху въоръженията, след това миналата сряда попаднах на нещо наистина необичайно, а той го завря в архива. По дяволите, не знам защо изобщо чете новите данни, след като си е направил изводите още преди пет години.

— Предполагам, че не можеш да ми кажеш за какво става дума?

— Не би трябвало. — Боб се поколеба за миг. Дявол да го вземе, ако не можеше да поговори и с дядото на собствените си деца… — Миналата седмица една от нашите подвижни „птички“ мина над съветско военно окръжие и прехвана разговор по микровълнов телефон. Беше доклад до Москва за четирима полковници от Карпатската военна област, които били разстреляни за фалшифициране на рапортите за боевата готовност. Историята за осъждането им от военния съд се подготвя за публикуване вероятно в „Красная звезда“ тази седмица. — Той беше забравил напълно за пожара в нефтеното поле.

— О — повдигна вежди Кийган. — И какво каза Бърт за всичко това?

— Той каза: „Крайно време беше да си оправят дисциплината.“ Това беше единственият му коментар по въпроса.

— А ти какво мислиш?

— Тате, аз не работя в „Тенденции и намерения“ — тези гадатели идиоти! — но знам, че дори и руснаците не убиват хора само за удоволствие. Когато Иван убива хора публично, той прави това, за да предаде някакво съобщение. Екзекутираните не са били офицери от наборни комисии, осъдени за вземане на подкупи за отлагане на наборници. Обвиненията срещу тях не са за кражба на дизелово гориво или че са строили вили с краден дървен материал. Вкарах имената им в компютъра и се оказа, че имаме досиета на двама от тях. И двамата са били опитни строеви офицери, и двамата са служили в Афганистан, и двамата имат неопетнена партийна репутация. Единият е завършил военната академия „Фрунзе“ и дори има няколко публикации в списание „Военна мисъл“! Но и четиримата са били предадени на военен съд за фалшифициране рапортите за боевата готовност на полковете им — и са били разстреляни три дни след това. В някой от следващите дни тази история ще се появи под формата на разказ с продължение в колонката „Наблюдател“ на „Красная звезда“ и това автоматично я превръща в политическо упражнение с главно П!