— Първо, ние ще позволим на екип от шестима офицери от Американския военноморски флот да инспектират двадесетте подводници, за да се уверят, че ракетните им апарати са били запълнени с бетон преди изваждането на целите ракетни отделения от подводниците. В замяна на това ще изискаме Съединените щати да позволят такава инспекция на американски корабостроителници, която да бъде извършена от същия брой съветски офицери на дата, която следва да бъде уточнена допълнително от двете страни.
— Второ, в случай че САЩ не пожелаят да приемат реципрочен контрол върху съкращаването на въоръженията, ние ще позволим на друга група от шестима офицери да извърши контрола, като тези офицери ще бъдат от страна или страни, за които Съединените щати и Съветският съюз трябва да се споразумеят в следващите тридесет дни. По принцип, един екип от офицери на неутрални държави като Индия и Швеция би бил приемлив за Съветския съюз.
— Дами и господа, дойде време да сложим край на надпреварата във въоръжаването. Няма да повтарям всички онези произведения на реториката, които сме слушали през последните няколко десетилетия. Всички ние знаем каква ужасна заплаха за всяка нация представляват ядрените оръжия. Нека никой вече да не казва, че правителството на Съветския съюз не е направило нищо, за да намали опасността от Трета световна война.
В залата настъпи такава тишина, че можеше да се чуе шумът от двигателите на камерите. Представителите на западните информационни агенции, акредитирани в московските им бюра, бяха измежду най-добрите в бранша си. Еднакво умни, еднакво амбициозни, еднакво цинични за онова, което виждаха в Москва, и за условията, при които бяха принудени да работят, те всички бяха толкова зашеметени, че направо онемяха.
— Дявол да го вземе — измърмори Флин след цели десет секунди.
— Човек няма как да не се възхищава на оценките ти, старче — съгласи се с него кореспондентът на Ройтер Уилям Калоуей. — Не беше ли вашият президент Уилсън човекът, който говореше за постигане на взаимноизгодни договорености по пътя на преговорите?
— Точно така. Дядо ми е бил акредитиран на конференцията, на която са изречени тези думи. Спомняш ли си как завърши тя? — Флин направи гримаса, докато наблюдаваше как външният министър си тръгва, раздавайки усмивки за камерите. — Искам да видя материалите. Искаш ли да те закарам обратно?
— Да.
През този ден в Москва беше ужасно студено. Край пътя бяха натрупани камари сняг. Безоблачното небе приличаше на студен син кристал. На всичкото отгоре и парното в колата беше повредено. Флин седеше зад волана, а приятелят му четеше на глас текста на предложението. Проектодоговорът заемаше деветнадесет страници с приложени към тях бележки. Кореспондентът на Ройтер беше лондончанин, който беше започнал кариерата си като криминален репортер, след което беше започнал да отразява събития по цял свят. С Флин се бяха срещнали преди повече от две десетилетия в известния хотел „Каравел“ в Сайгон и оттогава си разменяха почерпки и ленти от пишещи машини. Суровата руска зима им напомняше за изгарящото слънце на Сайгон и ги караше да чувстват нещо подобно на носталгия.
— Дяволски честно е — каза замислено Калоуей. — Те предлагат постепенно разоръжаване с елиминиране на много от съществуващите оръжия, като се дава възможност на двете страни да подменят остарелите си ракетни установки и да постигнат ниво от общо пет хиляди преносими ядрени бойни глави, като този брой следва да остане непроменен в продължение на пет години след тригодишния период на съкращения. Имат и отделно предложение за договарянето на пълното сваляне от въоръжение на „тежките“ ракети и замяната им с подвижни ракетни установки, както и за ограничаване на ракетните тестове до точно определен годишен брой… — Той обърна страницата и бързо прегледа останалата част от документа. — В проектодоговора им няма нищо за изследванията по програмата „Звездни войни“…? Той не спомена ли нещо за това в изказването си? Патрик, старче, както сам обичаш да казваш, това е динамит. Този документ можеше да бъде написан и във Вашингтон. За оформянето на техническите подробности ще са необходими месеци, но това предложение е дяволски сериозно и щедро.
— Значи не споменават „Звездни войни“? — Флин се намръщи за кратко, докато правеше десен завой. Означаваше ли това, че руснаците бяха направили пробив в своите космически изследвания? Трябваше да направи справка във Вашингтон за това… — Имаме добър материал, Уили. Как ще я озаглавиш? Какво ще кажеш за заглавие като „Мир“? — Калоуей се разсмя.
Читать дальше