Харлан Кобен - Под прикритие

Той млъкна. Есперанца зачака търпеливо.

— Когато си контузих коляното — продължи той, — Грег ме посети в болницата. Появи се още на следващия ден. Събудих се и той беше там. Седеше с Уин. Внезапно разбрах. Уин също трябва да е разбрал, защото иначе сигурно щеше да го изхвърли навън.

Есперанца кимна.

— Грег идваше редовно при мен. Помогна ми с рехабилитацията. Това наричам връзка. Беше съсипан, защото когато бях контузен, сякаш и част от него получи контузия. Опита се да ми обясни защо това означава толкова много за него, но не можа да намери подходящите думи. Нямаше значение. Аз знаех. Той просто трябваше да бъде там.

— Колко време, след като спа с булката му, си контузи коляното?

— Около месец.

— Това, че го виждаше непрестанно, помогна ли ти, или те нарани още повече?

— Да.

Есперанца го изгледа озадачено, но не каза нищо.

— Разбираш ли сега? — запита Майрън. — Схващаш ли защо не мога да не се захвана с това? Вероятно си права. Сигурно съм спал с Емили, за да си върна за това, че Грег бе избран преди мен. Още една глупава битка. Но това не беше най-подходящият начин за започване на брак. Длъжен съм на Грег Даунинг. Съвсем просто е.

— Не — възрази Есперанца. — Не е толкова просто.

— Защо?

— Защото прекалено голяма част от миналото ти излиза на повърхността. Първо Джесика…

— Не започвай с това.

— Не започвам — спокойно отвърна тя.

Гласът й рядко оставаше спокоен, когато говореше за Джесика.

— Просто излагам фактите. Джесика те съсипа, когато си отиде. Никога не успя да се съвземеш.

— Но тя се върна.

— Да.

— И какво искаш да кажеш?

— Баскетболът също те съсипа, когато приключи с него. И това не успя да превъзмогнеш.

— Разбира се, че го превъзмогнах.

Тя поклати глава.

— Първо прекара три години, опитвайки всичко възможно да оправиш коляното си.

— Просто исках да се чувствам добре — прекъсна я той. — В това няма нищо лошо, нали?

— Няма. Но беше ужасен. Просто отблъсна Джесика. Не й прощавам това, което ти причини. Не си искал да те напусне. Но и ти имаш вина за това.

— Защо заговори за всичко това?

Есперанца отново поклати глава.

— Ти си човекът, който връща миналото. Цялото ти минало. Джесика, а сега и баскетбола. Искаш да видим как отново ще преминеш през всичко това, но ние няма да го направим.

— Да премина през какво?

Есперанца не отговори, а вместо това запита:

— Искаш ли да научиш защо снощи не дойдох да те гледам как играеш?

Той кимна, все още без да я погледне. Чувстваше бузите си зачервени и сгорещени.

— Защото с Джесика поне има шанс да не бъдеш наранен отново. Има шанс, ако онази вещица е поумняла. Но с баскетбола няма шанс. Не можеш да се върнеш.

— Мога да се справя с това — каза той, чувайки същите думи за кой ли път.

Тя не каза нищо.

Майрън се вторачи в стената. Едва чу звъна на телефона. Нито един от двамата не помръдна, за да вдигне слушалката.

— Мислиш ли, че би трябвало да изоставя тази история?

— Да. Съгласна съм с Емили. Тя е онази, която го е предала. Ти просто си й бил подръка. Ако случилото се е навредило на връзката им по някакъв начин, то тя е виновна за това. Решението е било нейно. Ти не дължиш абсолютно нищо на Грег Даунинг.

— Дори ако това, което казваш, е вярно, връзката все още съществува.

— Глупости — каза Есперанца раздразнено. — Това са само тъпи мъжкарски дивотии. Вече няма никаква връзка, ако въобще някога е имало такава. Баскетболът не е част от живота ти от повече от десет години. Единствената причина да мислиш, че има връзка, е, защото отново играеш.

На вратата се почука силно. Рамката се разтресе и едва не се откърти. Майрън подскочи стреснато.

— Кой отговаря на обажданията? — запита той.

Есперанца се усмихна.

— О, не.

— Влез — каза Есперанца.

Вратата се отвори. Краката на Майрън се спуснаха на пода. Макар и да я беше виждал много пъти преди, челюстта му все още увисваше, когато застанеше пред очите му. Голямата Синди влезе в стаята. Тя беше истински мамут. Метър и деветдесет и над сто и петдесет килограма. Синди носеше бяла тениска с отпрани ръкави. Хълк Хоган можеше спокойно да завиди на бицепсите й. Гримът й беше по-крещящ отколкото на ринга. Косата й представляваше лилави остриета. Спиралата й също беше лилава, макар и в по-тъмен нюанс от косата. Червилото й беше яркочервено петно. Синди приличаше на нещо, извадено от филм на ужасите. Беше най-страшното нещо, което Майрън някога бе виждал.