Харлан Кобен - Под прикритие

— Това трябва ли да ме накара да се чувствам по-добре? — запита Майрън.

Емили се завъртя към него.

— Не е предназначено да те кара да се чувстваш по-добре — рязко каза тя. — Не става дума за теб. Аз съм онази, която се омъжи за него. Аз съм онази, която го предаде. Не мога да повярвам, че все още обвиняваш себе си за това.

Майрън преглътна тежко.

— Той ме посети в болницата. След като бях контузен. Седя при мен и си говорихме с часове.

— И това го прави свестен тип?

— Не трябваше да го правим.

— Я порасни — каза тя. — Това беше преди повече от десет години. Минало и забравено.

Мълчание.

Мина известно време и Майрън погледна към нея.

— Можеш ли наистина да загубиш децата си? — запита той.

— Да.

— Докъде би стигнала, за да ги запазиш?

— Толкова далеч, колкото се наложи.

— Би ли убила, за да ги запазиш?

— Да — без никакво колебание отговори тя.

— И направи ли го?

— Не.

— Имаш ли представа защо някакви бандити търсят Грег?

— Не.

— Не си ли ги наемала?

— Ако го бях направила — отговори Емили, — нямаше да ти кажа. Но ако тези бандити искат да наранят Грег, ще направя всичко, което мога, за да им помогна да го намерят.

Майрън остави чашата с лимонада.

— Май ще е по-добре да тръгвам — каза той.

Емили го изпрати до вратата. Преди да я отвори, тя сложи ръка на рамото му. Докосването й сякаш прогори плата на сакото му.

— Всичко е наред — нежно каза тя. — Забрави. Грег никога не узна.

Майрън кимна.

Тя си пое дълбоко дъх и се усмихна отново. Гласът й се върна към нормалния си тон.

— Беше хубаво да те видя отново, Майрън.

— На мен също.

— Ела пак някой път.

Емили се опитваше да говори съвсем небрежно, но Майрън знаеше, че всичко е преструвка. Беше го виждал и преди.

— Може да си позволим един бърз сеанс в името на старите времена. Няма да ни заболи, нали?

Последен опит да го шокира. Майрън се отдръпна от нея.

— Така си казахме и последния път — отвърна той. — А все още боли.

— Беше вечерта, преди те да се оженят — започна Майрън.

Преди малко се беше върнал в офиса. Есперанца седеше срещу него. Гледаше го внимателно, но той не усещаше. Седеше вторачен в тавана, кръстосал ръце на гърдите си. Столът му беше леко наклонен назад.

— Искаш ли да чуеш подробностите?

— Само ако ти искаш да ми разкажеш — отвърна Есперанца.

Разказа й. Разказа й как Емили му се обади. Как дойде в стаята му. Как и двамата пиха прекалено много. Последното прозвуча като оправдание и бързият поглед към Есперанца му показа, че е било излишно да се оправдава. Тя го прекъсна с един въпрос.

— Колко време след подбора стана това?

Майрън се усмихна към тавана. Есперанца беше толкова дяволски проницателна. Нямаше смисъл да й отговаря.

— Предполагам — продължи Есперанца, — че този малък флирт се е състоял по време на периода между подбора и контузията ти?

— Правилно предполагаш.

— Аха — каза тя и кимна леко. — Да видим дали съм схванала правилно. Последната ти година в колежа. Отборът ти печели студентската купа — точка за теб. Ти губиш Емили, а тя се сгодява за Грег — точка за него. Идва подборът. Грег е седми, а ти — осми — точка за Грег.

Майрън затвори очи и кимна.

— Чудиш се дали съм се опитвал да изравня резултата.

— Не се чудя — поправи го Есперанца. — Отговорът е очевиден.

— Не ми помагаш.

— Ако искаш помощ — иди на психиатър. Ако искаш истината — говори с мен.

Беше права. Майрън свали ръце от гърдите си и ги постави зад главата си. После качи крака на бюрото.

— Тя изневерявала ли ти е с него? — запита Есперанца.

— Не.

— Сигурен ли си?

— Да. Запознаха се, след като ние скъсахме.

— Лошо — каза тя. — Това щеше да ти осигури добър изход.

— Да. Жалко.

— Значи затова се чувстваш задължен към Грег? Защото си спал с годеницата му?

— Това е сериозна причина, но има и повече.

— Какво?

— Ще ти прозвучи идиотски, но между нас винаги е имало някаква връзка.

— Връзка?

Очите на Майрън се загледаха в покритата с плакати стена. Уди Алън и Даян Кийтън се наслаждаваха на Манхатън в „Ани Хол“. Боги и Бергман стояха облегнати на пианото на Сам в дните, когато Париж е бил техен.

— Грег и аз навремето бяхме вечните съперници — каза Майрън. — А между съперниците винаги съществува особена връзка. Също като Меджик Джонсън и Лари Бърд. Сякаш зависите един от друг. Същото беше с Грег и мен. Никога не сме говорили по въпроса, но връзката си съществуваше.