Дэвид Балдаччи - Последната миля

Декър извърна поглед и се замисли.

— Декър? — попита Джеймисън. — Можеш ли да обясниш това?

Той я погледна.

— Възможно е причината да е в обещание, което Рой е дал.

— Обещание ли? И на кого го е дал? — попита Джеймисън.

— На Лусинда Марс.

— Нищо не разбирам — поклати глава Богарт.

Декър се обърна към Джеймисън.

— Спомняш ли си, че когато Мелвин беше под хипноза, аз го попитах дали баща му му е казвал някога, че го обича?

— Да, останах много изненадана от въпроса ти.

— Зададох го, защото исках да проверя едно предположение.

— Предположение? — промърмори объркан Милиган. — Хайде, Декър, изплюй камъчето.

— Не мисля, че Рой е обичал Мелвин, но Лусинда го е обичала. Мисля, че тя е знаела какво прави Рой. Знаела е, че ще я убие, за да й спести мъките, които съпровождат рака на мозъка. Най-вероятно са го планирали заедно. Не забравяйте, че всичко това се е случило в малък град преди двайсет години. Рой и Лусинда не са имали пари и не се съмнявам, че краят й е щял да бъде много мъчителен. Затова са измислили този план: Рой ще убие Риърдън, Лусинда ще размени зъбните картини, после Рой ще изпразни сейфа, който е държал в банката. По време на спор между него и Лусинда тя е използвала думата chocha. Това ми подсказа, че е живяла известно време в Кали и там е научила испански. Подсказа ми и още нещо — знаела е, че Рой ще инсценира смъртта си, с други думи, ще се престори на мъртъв, както правят опосумите.

— Но ако е била част от плана, за какво са се карали тогава? — попита Богарт.

— Изпитвала е съмнения и угризения. Обичала е сина си. Била е много болна, умирала е вече. Знаела е какво представлява планът, но това не означава, че й е допадал. Защото очевидно не го е харесвала.

— Как е възможно да обича Мелвин и да позволи на Рой да го натопи за убийствата? — попита Джеймисън. — Така синът й е прекарал двайсет години зад решетките!

— Възможно е да е смятала, че в затвора той е на по-безопасно място.

Обяснението дойде от Милиган. Останалите го погледнаха изненадано.

— Погледнете ситуацията от следния ъгъл — каза той. — Представете си, че Рой и Лусинда се страхуват, че картелът ще ги открие благодарение на онзи телевизионен репортаж — нищо чудно наистина да са получили предупреждение или заплаха, — и знаят, че не изчезнат ли, сами подписват смъртната си присъда. Но как да изчезне и Мелвин? Момчето е суперзвезда на колежанския футбол, всички го познават. Та нали ще участва в предстоящия драфт и ще играе в НФЛ? Не могат да заминат с него, не могат и да го оставят, защото картелът ще изпрати хора, които да го убият или да го измъчват за информация, след което да го убият.

— Но картелът може да се добере до него и в затвора — възрази Богарт.

— Така е — съгласи се Милиган, — но далеч по-трудно, отколкото на улицата. Вероятно това е била по-малката от двете злини. Възможно е Рой и Лусинда да се смятали, че картелът няма да възприеме Мелвин като заплаха, ако той се озове зад решетките. При положение, че „е убил“ родителите си, картелът ще предположи, че те едва ли са му разкрили своите тайни.

— Има логика, агент Милиган — похвали Богарт по-младия си колега.

Милиган се усмихна широко.

— Благодаря. Декър, можеш да ме наричаш Тод. Все пак сме в един екип.

— Не мога да го възприема — каза Джеймисън.

Всички погледи се впериха в нея.

Тя продължи:

— Да защитиш сина си, като го натопиш за убийство? И да му осигуриш смъртна присъда? Това ли е по-малката от двете злини?

— Не казвам, че се е случило точно това, Джеймисън — отвърна Милиган. — Казвам само, че е възможно.

— Добре, да предположим, че е истина — намеси се Богарт. — Защо тогава Рой се е върнал и е изкарал Мелвин на свобода?

— Защото в противен случай е щял да бъде екзекутиран — отвърна незабавно Декър. — Мисля, че Рой е обещал на жена си да се намеси и да го спаси, стигне ли се дотам. И го е направил.

— Това ли имаше предвид, когато каза, че Рой е дал обещание? — попита Джеймисън.

Декър кимна.

— Двайсет години по-късно? — учуди се Богарт. — През това време Рой е можел да умре, а Мелвин да седне на електрическия стол.

— Но не е умрял. И е изпълнил обещанието си.

— Явно много е обичал жена си — отбеляза Джеймисън.

— Мисля, че това е самата истина — отвърна Декър. — Мога да си представя колко трудно му е било да натисне спусъка и да сложи край на живота й, макар да е знаел, че така й спестява шест месеца нечовешка агония.

— Възможно ли е да постъпиш така с човек, когото обичаш? — усъмни се Милиган.