Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

Затъпели от опиата, двамата се пулеха сащисани в Рогън.

Ханс се издаде пръв, че го е познал — лицето му се сбръчка от потрес, страх и изненада. Безмерният ужас заличи всичко останало накрая. Братята се опитаха да побягнат, но приличаха на хора, мъчещи се да тичат на дъното на океана. Майкъл само се пресегна и ги тласна да се върнат на креслата. Претърси ги, но те бяха дошли невъоръжени.

— Не се бойте — каза им той, като нарочно наподоби тона на Ханс в онзи ден, — няма да ви сторя зло. — Изгледа ги, преди да продължи: — Разбира се, ще ви предам на полицията и прокуратурата, но в момента искам от вас малко сведения. Това е. Както преди толкова години и вие искахте малко сведения от мен. Аз бях сговорчив тогава, нали? Знам, че и вие ще се държите разумно.

Ханс отвори уста пръв и макар че говореше завалено заради дрогата, още се мъчеше да хитрува.

— То се знае, ще се подчиним. Ще ти кажем всичко каквото искаш да знаеш.

— Но първо ще се спазарим… — враждебно изръмжа Ерик.

Докато не се опитваха да мръднат от креслата, братята изглеждаха все същите — лукави и зли. Ханс подхвана угоднически:

— Точно така. Какво искаш да научиш и как ще си помогнем, ако ти го кажем?

— Искам да знам имената на другите — тихо отвърна Майкъл. — Онези, които бяха с вас в Съдебната палата. Искам да знам името на мръсника, който е убил жена ми, докато я е изтезавал.

Ерик проточи презрително:

— За да ни видиш сметката после, както си убил Молтке и Пфан, а?

— Убих ги, защото не пожелаха да ми кажат кои са другите трима — отсече Рогън. — Дадох им шанс да отърват кожите… както давам шанс и на вас.

Кимна на Розали, тя донесе два бележника и моливи. Сложи ги на масичката пред братята.

Ханс замига учудено и се ухили до ушите.

— Ще ти ги кажа още сега. Тримата са…

Преди да е изрекъл следващата дума, Майкъл го цапардоса през устата с дръжката на пистолета. От устните на немеца шурна кръв с парченца зъби. Ерик се надигна тромаво, за да защити брат си, но Майкъл го бутна грубо да седне. Не си позволи да удари и него, защото се боеше, че започне ли, няма да се спре навреме, преди да го е довършил.

— Няма да търпя никакви лъжи от вас — заяви той. — И за да сме сигурни, че не ме лъжете, ще напишете поотделно имената на тримата, които бяха с вас тогава. Ще ми посочите и къде живее всеки от тях сега. Особено държа да знам кой беше старшият офицер сред вас. Повтарям — ще ми посочите и точно кой уби жена ми. Щом свършите с писането, ще сравня списъците. Ако имената съвпадат, няма да ви убия. Ако не съвпадат — ще ви очистя още тук и сега. Това са моите условия. Вие решавайте дали ги приемате.

Ханс Фрайзлинг се давеше и още изчопляше с пръсти строшените зъби от устата си. Не можеше да говори. Затова Ерик зададе най-важния за тях двамата въпрос:

— Ако се съгласим, как ще постъпиш с нас?

Майкъл се постара да говори сериозно и искрено:

— Ако напишете едни и същи имена, няма да ви убия. Ще ви обвиня в извършването на военни престъпления и ще оставя на съответните власти да се занимават с вас. А в съда ще се види дали сте късметлии…

Забавляваше се от потайните погледи, които Ханс и Ерик си разменяха. Досещаше се какво им се върти из главите. Дори да ги арестуват и прокуратурата да предяви обвинения, дори да започне дело, с добри адвокати можеха да си издействат пускане под гаранция. Вече си мислеха как ще избягат в Източна Германия и оттам ще се присмиват на правосъдието.

Престори се, че не забелязва как си намигат, но за всеки случай вдигна Ханс и го премести на креслото в другия край на масичката, за да не вижда никой от двамата какво пише другият брат.

— Захващайте се и се молете да остана доволен. Иначе ще умрете тази вечер. В тази стая.

Насочи пистолета към главата на Ерик, но внимаваше какво прави и Ханс. С дебелия заглушител оръжието имаше още по-зловещ вид.

Замаяните братя Фрайзлинг започнаха да пишат непохватно и мина доста време, докато привършат — първо Ерик, след малко и Ханс. Розали бе седнала на масичката между тях, за да не се виждат добре един друг. Тя взе бележниците и понечи да ги даде на Майкъл, но той завъртя глава.

— Прочети ги на глас.

Още опираше цевта в челото на Ерик. Реши да убие първо него, ако пак са опитали глупавите си хитрини.

Розали започна със списъка на Ерик.

— Старши офицер беше Клаус фон Остен. Сега е върховен съдия на провинциалния съд в Мюнхен. Другите двама бяха наблюдатели. Онзи от унгарската армия е Бента Пайерски. Сега е голям партиен началник при комунистите в Будапеща. Третият е Генко Бари, тогава представляваше италианската армия. Сега живее в Сицилия.