Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

В мрака, обгърнал спалнята, Рогън я притисна до себе си. Най-после беше разбрал откъде се е появила неспособността й да се вълнува от доброто и злото. И тази странна нейна безчувственост, която го порази в началото на запознанството им.

— Сега добре ли си?

— Да. Сега съм добре.

На другия ден Рогън отиде с колата в бензиностанцията на Фрайзлинг и ги помоли да направят някои промени в каросерията. Обясни им, че иска внушителният багажник отзад да стане херметичен. Докато братята се занимаваха с взетия под наем мерцедес, той се навърташе наоколо и си приказваше с тях като със стари приятели. Сподели за работата си по новите компютърни системи и за желанието на неговата фирма да открие все някаква възможност за продажби в страните зад Желязната завеса.

— Само законна търговия, разбира се — натърти с такъв тон, че веднага пролича колко охотно би приел предложение за изгодна, макар и съмнителна сделка.

Ерик и Ханс се ухилиха до ушите, за да покажат, че са разбрали намека. Започнаха да го подпитват настойчиво с какво по-точно се занимава. Подхвърлиха му, че би могъл да посети Източен Берлин като турист, а те нямат нищо против да го придружат.

Рогън грейна от удоволствие и възкликна:

— Разбира се!

Веднага поиска да се уговорят за някой от близките дни, но братята отказаха с усмивки:

— Имайте търпение, ще го уредим.

Няколко пъти бе водил със себе си и Розали. Ерик и Ханс направо точеха слюнки при вида на красивата жена с него. Веднъж влезе в канцеларията да плати сметката за бензина и на излизане завари Ерик наведен към отворения прозорец на колата. Говореше разпалено нещо на Розали, която седеше вътре.

Щом потеглиха, Майкъл се обърна към нея:

— Какво ти надрънка този?

— Искаше да спи с мен и да му съобщавам всичко, което правиш — отвърна тя равнодушно.

Майкъл си замълча.

Когато спряха пред хотела, Розали го попита:

— Как се казва този, който ми досаждаше?

— Ерик.

Момичето се усмихна мило.

— Когато решиш да ги убиеш, искам да ти помогна за Ерик.

До края на седмицата Рогън обикаляше с наетия мерцедес из Берлин и обмисляше последните подробности от своя план. Как да принуди братя Фрайзлинг да му кажат имената на останалите трима?

Когато мина край огромния паркинг на централната гара в Берлин, той видя хилядите автомобили, наредени нагъсто, и се засмя. Идеалното гробище…

Реши да подлъже враговете си, че има пошли вкусове и груби наклонности, за да им вдъхне надеждата, че е податлив на всякаква поквара. В късните часове на всеки ден обикаляше с Розали най-скъпите и ползващите се с най-лоша слава нощни клубове. Изобщо не се съмняваше, че не само братя Фрайзлинг, но може и би контраразузнаването на Източна Германия следят всяка негова стъпка.

Ерик и Ханс наистина уредиха туристически визи за него и Розали. Очакваше някой да се свърже с него там, затова носеше в джоба си цяла пачка листове с данни и схеми за новите компютри. Но никой не го потърси.

Майкъл и Розали разгледаха бункера на нацистката щабквартира, където бе умрял Хитлер. Знаеха, че руснаците са се опитали да взривят бункера, но стените от железобетон се оказали толкова дебели и яки, че устояли на разрушителната мощ на експлозивите. Затова превърналото се в мрачен паметник свърталище, между чиито стени се бе самоубил най-опасният безумец в историята, сега се спотайваше под затревен хълм насред обширна детска площадка.

Двамата се разходиха в района Ханза, обрасъл с бетонна гора от внушителни, сиви, модерно безлични блокове, и се натъкнаха на неприятна архитектурна приумица насред жилищния комплекс. Под великански стъклен похлупак се намираше колекторът, където се събираха всички канализационни тръби — приличаха на плетеница от дебели железни змии. Розали потръпна.

— Хайде да се прибираме…

Побързаха да се върнат в Западен Берлин и се запътиха право към хотела. Майкъл отключи вратата на апартамента и се дръпна, за да влезе Розали, като не забрави да я шляпне закачливо по закръгленото дупе. Последва я вътре и се канеше да заключи, но чу как тя ахна от изненада. Майкъл се извъртя на пети и надникна в дневната.

Чакаха го. Братя Фрайзлинг се бяха настанили на дивана зад масичката и пушеха спокойно.

— Няма от какво да се стряскате — подхвана Ханс. — Би трябвало да ви е ясно, че в работа като нашата човек трябва да е прекалено предпазлив.

Майкъл доближи дивана и се здрависа с тях. Усмихна им се сговорчиво и кимна: