Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

Малко преди полунощ Рогън дръпна закачената за волана жица. В багажника вече влизаше не въздух, а въглероден окис. След не повече от половин час Ерик и Ханс Фрайзлинг щяха да умрат. Той подкара към централната гара на Берлин.

Но не бе изминал четвърт час, когато Рогън спря внезапно. Искаше да им отнеме живота, както те се опитаха да го убият в мюнхенската Съдебна палата — без да са предупредени, докато още имат надежда да си върнат свободата. Искаше да ги унищожи като добичета, но откри, че тази мисъл е непоносима…

Излезе от колата, заобиколи и потропа по багажника.

— Ханс! Ерик!

Не знаеше защо се обърна към тях с имената им, все едно се бяха сприятелили наистина. Пак им подвикна тихо, но настойчиво. Реши да ги предупреди, че потъват във вечния мрак на смъртта, за да подготвят душите си — ако още ги имаха, — да кажат каквито молитви им дойдат наум, преди да пропаднат завинаги в бездната. Потропа още по-силно по багажника, но отвътре не се чуваше нито звук.

Изведнъж той проумя какво се е случило. Опиатът ги бе омаломощил достатъчно, за да умрат за броени минути след спирането на кислорода. За да е сигурен, че не се опитват да му изиграят последния си номер, Рогън отвори капака.

Да, те бяха зли твари и светът нямаше да загуби нищо с кончината им, но в малкото оставащи им мигове у тях бе проблеснала някаква бледа искрица на човешкото. В агонията си братята се бяха вкопчили един в друг за предсмъртна прегръдка. По лицата им не бе останала и следа от хитрост и коварство.

Рогън се вторачи задълго в тях. Укоряваше се, че им позволи да умрат заедно — по неволя прояви милост към тях.

Заключи багажника и продължи към гарата. Навлезе във внушителния паркинг, запълнен с хиляди автомобили, и спря там, където очакваше винаги да има коли — близо до източния вход на гарата. Излезе, затвори спокойно вратата и тръгна пеш към хотела. Пусна ключовете през първата решетка на канализацията, която зърна.

Върна се чак към три сутринта.

Розали будуваше и го чакаше. Донесе му веднага чаша вода, за да преглътне поредната доза лекарства. Въпреки че ги изпи, Майкъл усещаше все по-силното блъскане на кръвта в главата си. Познатият болнаво-сладникав вкус се появи в устата му, после го завъртя страховит унес и съзнанието му изключи…

Чак след три дни Майкъл Рогън осъзна къде се намира. Още беше в хотела, проснат на леглото си, но в спалнята се долавяше дъх на болница.

Розали беше наблизо и веднага се наведе към него, щом видя, че е буден. Над рамото й надничаше брадат мъж с доста сприхаво изражение.

— Аха — остро прозвуча гласът на лекаря, — най-после решихте да се завърнете при нас. Да, късметлия сте, не мога да отрека. Значи сега имам възможността да ви убедя, че трябва да бъдете преместен в болница.

Рогън завъртя глава.

— Добре съм си и тук. Просто ми напишете рецепта за моите лекарства, защото са на привършване. В никоя болница на света няма да ми помогнат.

Лекарят намести очилата на носа си и се почеса по късата брадичка.

Въпреки опитите да си придаде внушителен вид, той беше още млад и видимо се смущаваше от присъствието на красивата Розали.

Обърна се към нея със свадлив тон:

— В такъв случай осигурете на този несговорчив човек пълно спокойствие. Очевидно е, че страда от нервно изтощение. Необходимо е да бъде опазен от всякакви вълнения поне две седмици. Надявам се, че ме разбрахте.

Лекарят сърдито откъсна рецептата и я тикна в ръката й, но в този миг някой почука на вратата и Розали отиде да отвори.

Влезе Бейли, агентът от американското разузнаване, придружен от двама немци. Намръщеното му лице изглеждаше още по-тясно от свитите вежди.

— Къде е твоето приятелче? — сопна се той на Розали.

Тя кимна безмълвно към вратата на спалнята. Тримата тръгнаха натам и Розали също се намръщи.

— Той е болен.

Никой от тримата дори не забави крачка. Бейли не показа да е изненадан, че заварва Рогън в това състояние, но не прояви никакво съчувствие. Взря се в него и изрече троснато:

— Значи взе, че го направи.

— Какво съм направил? — невинно се учуди Рогън. Сега се чувстваше по-добре, можеше да се усмихне широко на Бейли.

— Я не ме будалкай! — ядоса се агентът. — Братя Фрайзлинг изчезнаха. Все едно се изпариха. Бензиностанцията е затворена, всички техни вещи са си в жилищата им, от банковите им сметки не е теглено нищо през последните дни. А това означава само едно — двамата са мъртви.