Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

Тя не можа да сдържи усмивката си.

— И тук ли, Франк? В аутопсионната зала, на половин метър от труп?

Специалистът по обща криминалистика се обърна с нащърбена чаша в лявата ръка.

— Я виж ти… Здравей, Клаудия.

Тя влезе с решителни крачки в аутопсионната зала и застана до него.

— Май никога не съм те виждала без чаша какао.

— Всички имаме своите пороци — отговори той. — Аз обичам топло какао.

— Явно мобилните телефони не ти се нравят.

Той сбърчи сивите си рошави вежди и я погледна въпросително.

— Четири пъти ти звънях — обясни тя. — Не знаеш ли как се отговаря на телефонно обаждане?

Ларшон махна извинително с ръка, внимателно, за да не разлее топлото какао.

— Sorry , в тези стари тухлени сгради няма обхват, защото…

— Получих съобщението ти — прекъсна го тя. — Написа, че сте открили нещо.

— Да, направихме предварително техническо изследване на оловния куршум и следите от барут. Между другото искаш ли да закусиш? В коридора има автомат за кафе.

Клаудия поклати нетърпеливо глава.

— Какво установихте?

Ларшон отпи предпазливо от шоколада, след което се вгледа умислено в керамичната чаша, сякаш отговорът се криеше в димящото й съдържание.

— Убийствата се извършват в момент на разгорещеност. В повечето случаи.

Клаудия погледна към побелелия криминалист, не можеше да определи дали е задал въпрос, или просто е констатирал факт.

— Да — каза тя. — В повечето случаи.

— Някой се разгневява или уплашва. Изважда огнестрелно оръжие, произвежда смъртоносен изстрел. Всичко свършва за няколко секунди — обикновено така се случва.

— Да.

— Импулсивно действие, чисто и просто.

— Накъде биеш, Франк?

Той вдигна поглед от чашата.

— Това убийство не е било импулсивно действие.

Тя се наведе над аутопсионната маса, миризмата на медицински спирт и смърт проникна в ноздрите й.

— Да не искаш да кажеш, че убийството е било предумишлено?

— Не знам. Но извършителят е разполагал с достатъчно време, за да обмисли всичко — поне това е сигурно.

— Откъде знаеш?

Франк Ларшон избърса светлокафява ивица какао от горната си устна.

— Пълните резултати от пробите ще се забавят няколко часа, може би дори дни. Но едно можем да констатираме още сега.

— Какво?

— Извършителят е използвал оръжие, работещо с черен барут, вероятно револвер от средата на деветнадесети век.

— Револвер?

— Да.

— От деветнадесети век?

— Да, и същото се отнася за намерения оловен куршум.

— Куршумът на сто години ли е?

— На сто и петдесет, струва ми се, може би дори по-стар. Лаборантите ни от Линшьопинг току-що изготвиха предварителен спектроскопски анализ. Всичко говори, че става въпрос за нестабилизиран кръгъл куршум от вида, който се е използвал към средата на деветнадесети век. Освен това беше смазан с масло от торен бръмбар — мазнина, използвана по онова време.

Черен барут. Револвер.

Масло от торен бръмбар.

Неправдоподобните думи преминаха през ума й, когато тя Свене поглед към покрития с плочки под. Чуваше само жуженето на луминесцентните лампи. Бавно вдигна очи.

— Черен барут не се намира в близкия магазин „Ика“ [12] „Ика“ е верига от супермаркети в Швеция. — Б. пр. .

Франк Ларшон поклати глава и махна с ръка към голото мъжко тяло.

— Тъмните следи по лицето и врата — виждаш ли ги?

— Да.

— От черен барут са. Едрозърнест черен барут.

— Едрозърнест? Какво означава това?

— Означава, че някой е приготвил барутната смес сам, вероятно на ръка в хаван. Стрил е дървени въглища, сяра и селитра до зърнист прах.

— Разговаряхме с десетина души, които са се намирали в околността на парка „Берцелиус“ снощи. Много от тях са усетили силна миризма след изстрела. Възможно ли е да е била миризма на черен барут?

— Вероятно. Особено силна е миризмата на сяра.

Клаудия се приближи до аутопсионната маса. За втори път през изминалите няколко нощни часа тя се вгледа в застреляния член на Шведската академия — черните следи от барут около склопените му клепачи, широкия колкото палец отвор от куршум в черепа, оголената челна кост.

В долния край на масата имаше доклад от предварителния оглед на трупа — набързо нахвърляни записки с черно мастило. Тя позна небрежния почерк на съдебната лекарка Елисабет Йостберг — бележки за начина на проникване на куршума, предварително определен час на настъпване на смъртта, анализ на компютърната томография. В долния край на листа имаше подчертан ред: пълна съдебномедицинска аутопсия, 8:30 ч. Клаудия се обърна отново към криминалиста.