Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

След няколко минути пътуваше с 90 км/час при ограничение на скоростта 30 км/час по пътя, който минаваше покрай гара „Карлберг“ на локалния влак — така заобикаляше ремонта на улица „Рьорстрандсгатан“. На върха на хълма вятърът фучеше, а от другата страна на релсите се очертаха подобните на замък сгради на военното училище. Когато мина покрай вестникарската будка, пред погледа й се мерна заглавие, тя успя да разчете високите десет сантиметра букви: ЧЛЕН НА АКАДЕМИЯТА УБИТ.

Хвана се здраво за кормилото на мотоциклета, докато прекосяваше по диагонал автобусната отбивка и минаваше през кръстовището, след това продължи под бетонните конструкции на магистралата за Есинге и спря на „Рециус вег“ 5. Шумът от мотора заглъхна между постройките и Клаудия се затича през големия комплекс на Каролинския институт в посока към главния вход на отделението по съдебна медицина. Там притисна лицето си към заключената врата и погледна във фоайето през влажното от росата стъкло на прозореца. Щом видя празната рецепция, отново набра номера, но никой не отговори.

— По дяволите.

Тя пъхна мобилния телефон в задния си джоб и заудря по синята метална каса — отначало предпазливо, след това с всички сили. Стъклата на вратата затрепериха и скоро през преддверието дотича мъж, тя веднага позна младия лаборант. Пер Вилкинсон й махна иззад прозореца, докато изненадан и въодушевен се бореше с ключалката. Когато най-накрая успя да отключи, той се усмихна щастливо и отвори широко вратата.

— Нима си станала толкова рано, Клаудия? По убийството на Рюдквист ли работиш?

Тя мина през вратата и кимна кратко в отговор и на двата въпроса, не искаше да води излишни разговори, знаеше колко приказлив може да бъде Вилкинсон.

— Франк Ларшон е тук, нали?

— Да, да, разбира се. Ела. Между другото, още ли се боксираш?

— Понякога.

Прекосиха фоайето и Вилкинсон я погледна любопитно, жаден за компания по време на самотното нощно дежурство. Изведнъж вдигна юмруци и ги размаха шеговито във въздуха.

— Аз се боксирах в юношеските си години, разказвал ли съм ти? Всъщност доста ме биваше. Бихме могли да си организираме спаринг среща някой път. Какво ще кажеш? На „Санкт Ериксплан“ има боксов клуб.

— На „Уденплан“ — поправи го Клаудия, без да отговори на въпроса. — Франк в аутопсионната зала ли е?

— Да, нали ги знаеш какви са. Той и съдебните лекари цяла нощ се занимаваха със своите…

— Да, знам какви са.

Тя спря, погледна го.

— Виж какво, Пер, няма да те безпокоя повече. Мисля, че ще намеря пътя и сама.

Тя вдигна ръка за бърз поздрав и продължи по коридора, мина покрай автомата за кафе и затворената работна зала на съдебните токсиколози. Зад гърба си чу бързи стъпки от твърди гумени подметки върху прясно измития балатум. Когато я настигна, Вилкинсон каза задъхано:

— Не се притеснявай, Клаудия. Не ме безпокоиш.

Той докосна рамото й с дясната си ръка.

— Я кажи, има ли нещо ново за убийството на Рюдквист?

— Не, нищо.

— Нито Свенения, нито следи?

— Нищичко.

— А, между другото — каза той внезапно. — Хюберт Рюдквист е написал есе за смъртта, знаеше ли? Преди малко го чух по радиото.

На мястото, където коридорът се разделяше, тя зави наляво и разгледа пресованите метални табелки по протежението на тухлената стена — ЗЪБОТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ, ГЕНЕТИЧЕН АНАЛИЗ. В същия момент Вилкинсон избухна в смях и пак сложи ръка на рамото й.

— Сега това есе сигурно ще стане бестселър, не мислиш ли? Убийството е най-добрият рекламен трик на света.

Тя спря рязко пред боядисаната с бяла гланцова боя врата.

— Слушай, Пер, трябва да поговоря с Франк. Доскоро.

Зад себе си долови гласа на Вилкинсон, но не чу сбогуването му, защото влезе в аутопсионната зала. Осветлението беше изгасено, но лампата на аварийния изход светеше в тъмнината, съседните помещения се виждаха ясно на зеленикавата светлина. Зад една притворена врата Клаудия съзря хладилни шкафове и номерирани метални чекмеджета. Тук се съхраняваха стотици мъртви тела — жертви на престъпления и злополуки, хора, сложили край на живота си, но мирисът на смърт бе премахнат с помощта на антисептични почистващи препарати или напълно беше изчезнал на четириградусовата температура. Щом стигна до последната врата, Клаудия спря и огледа облицованата с бели плочки зала.

Франк Ларшон стоеше до една аутопсионна маса от неръждаема стомана. Върху найлона, с който беше покрита, лежеше голо мъжко тяло, съсирената кръв и оголеният череп блестяха на яркобялата светлина от луминесцентните лампи.