Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

Има нещо.

Нещо, което иска да разбере или да каже.

Нещо.

— Преди си работила в Бутшюрка, нали?

— Да, в следствения отдел в Сьодертьорн.

— А сега си от няколко месеца в Национално звено „Убийства“?

— От три години и половина.

— Виж какво, нека да ти кажа нещо. Между Бутшюрка и Сити има огромна разлика. В предградията се случват обири с взлом на мазета и кражби на велосипеди. Емигрантски банди си разчистват сметките на паркинг, някой иранец с магазин за плодове дава подкуп, за да получи разрешително за продажба. Тук правилата на играта са други, проблемите са по-различни. Казвам го, за да ти помогна, Родригес. A friendly advice [14] Приятелски съвет (англ.). — Б. пр. , както се казва.

— Много мило от твоя страна. Благодаря.

Тя наблюдаваше пръстите му, които продължаваха трескавия си танц върху волана.

Това ли беше всичко?

Минаха покрай западната страна на Кралската библиотека и завиха по улица „Рюнебергсгатан“. До входа на номер 6 тя различи един мъж на около шестдесет, позна го от по-предната вечер, от парка „Берцелиус“. Хедлунд намали и паркира четиридесет метра по-напред и се покашля, преди да слязат от тойотата.

— Знаеш ли, мислех си за нещо.

— Какво?

— Ами ти си свикнала с Бутшюрка, нали? Сирийски дребни гангстерчета и югославяни, които продават анаболни стероиди в метрото. Но тук е моята територия, аз работя в полицейското управление на Сити от двадесет и пет години. Знам как се постъпва с такива типове. Така че остави ме да говоря, а?

Значи това било.

След няколко секунди Клаудия отговори с широка усмивка, засега успя да сдържи гнева, който пулсираше в нея.

— Няма проблеми, ти ще говориш, Хедлунд. Така ще бъде идеално.

Двамата слязоха от колата, всеки от своята страна, и затвориха вратите, погледите им се срещнаха отново над мръсния покрив.

— Аз ще слушам внимателно. Кой знае, може пък да науча нещо.

— Може — каза той и отвърна на усмивката й.

Пресякоха улицата и се приближиха към чакащия мъж. Той беше облечен в черен ленен костюм и бледоморава риза, които беше носил на вчерашното празненство, очите му бяха кървясали след безсънната нощ, тънката коса падаше несресана върху темето му.

— Улуф Русен, издателят на Хюберт.

Хед лунд пое протегнатата му ръка.

— Трябваше да се срещнем със съпругата на Рюдквист.

— Нея я няма.

— Виждам. Къде е?

Русен дръпна дълбоко от почти изгорялата цигара и я попипа с пръсти.

— Наистина ли е необходимо? Минали са броени часове от смъртта на Хюберт. Не може ли да изчакаме поне няколко…

— Изчакахме — прекъсна го Хедлунд. — Сега трябва да разговаряме с нея.

Русен погледна с крайчеца на окото си към жилищната сграда, която се намираше на отсрещния тротоар, редиците от прозорци гледаха към тях като любопитни очи.

— Добре, но не тук.

Той пусна угарката на земята, стъпка я и въведе кода за входната врата. Те влязоха след него, качиха се по сводестото стълбище. На втория етаж Русен извади връзка ключове, отключи вратата на апартамента и влезе предпазливо.

— Трябва да ви помоля да пазите тишина. Не искам да безпокоя Маргот.

— Маргот?

— Съпругата на Хюберт — обясни Русен шепнешком и кимна към една затворена врата в края на вестибюла. — Тя е в спалнята заедно с дъщерите им и лекаря. В състояние на тежък шок е и в никакъв случай не бива да бъде обезпокоявана.

— Трябва да разговаряме с нея.

— Изключено, тя прие случилото се ужасно тежко. Лекарят спомена как се нарича състоянието й — остра стресова реакция или нещо подобно. Дал й е успокоително и сега спи.

— Няма проблеми — намеси се Клаудия. — Можем да обсъдим въпроса с вас, това е достатъчно. Нали, Ролф?

Хедлунд направи леко, неподдаващо се на тълкуване движение с глава.

— Супер — каза тя. — Има ли някоя стая по-встрани, където можем да поговорим на спокойствие?

Русен кимна, в сивкавите му очи проблесна искрица на благодарност.

— Насам.

Тримата прекосиха просторния вестибюл. Стените бяха украсени със снимки в рамки: деца и внуци, портрет на членовете на Шведската академия, няколко известни художници и писатели. Тя разпозна чертите на лицето на южноафриканската нобелова лауреатка Надин Гордимър. Опита се да прочете посвещението в долния край на снимката, но беше невъзможно да се разгадае тънкият почерк.

Когато влязоха в дневната, Хедлунд спря и се загледа в махагоновата библиотека. Рафтовете бяха препълнени с редки издания и томове, книги с кожена и сатенена подвързия, с гърбове от телешки бокс с щампи и златни орнаменти.