Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

— За какво са спорили?

— Ставаше въпрос за дълбоки различия в мненията, литературни диспути. Не бива да отнемам от времето ви с…

— Какви диспути?

— Ха, откъде да започна? Спореха почти за всичко. Значението на тълкувателите на Маларме за постмодернистичната лирика. Политическите позиции на Хорхе Луис Борхес. Магическият реализъм в южноамериканската литература от седемдесетте. Но преди всичко застъпваха крайно различни становища за това как трябва да работи Шведската академия.

— Постмодернистичната лирика? Литературата от седемдесетте?

— Да.

— Не звучи като кървави схватки с ножове.

— Те са изтъкнати професори по литература, а не членове на „Ангелите от ада“ [15] Мотоклуб, обявен за престъпен синдикат от американските власти заради участие в престъпна дейност. — Б. пр. . Пререканията им са по-различни, но бих казал, че са не по-малко бурни.

— Случайно да знаете дали Йерпе притежава оръжие с черен барут?

— Нямам представа. Трябва да го посетите в дома му на Реймершхолме и сами да го попитате.

— Ще го направим. Трябва да разговаряме и със съпругата на Рюдквист. Възможно най-скоро.

Клаудия понечи да се изправи от фотьойла, но изведнъж размисли и се облегна бавно назад, усетила гневните погледи на Хедлунд.

— Всъщност още нещо. Преди малко казахте, че Рюдквист е щял да се прибере у дома след празненството.

— Да, така е.

— Защо в такъв случай е тръгнал през парка „Берцелиус“?

— Какво искате да кажете?

— Домът му се намира тук, на улица „Рюнебергсгатан“. Ако е идвал насам, е трябвало да тръгне в обратната посока — покрай площад „Нормалмсторг“. Но снощи е тръгнал на изток, през парка „Берцелиус“.

За кратко погледът на Русен зашари върху рафтовете, върху томовете с твърди корици и другите с подвързия от козя кожа и щамповани букви, избягваше тъмнокафявите очи, които го наблюдаваха. След това отговори много решително:

— Това са лични въпроси, които нямат никаква връзка с разследването на убийството. Не искам в никакъв случай да накърня репутацията на Хюберт.

— Той е бил убит преди по-малко от девет часа — бил е застрелян хладнокръвно в главата с револвер. Нима може да му се нанесе по-голяма вреда от тази?

Нямаше и следа от учтивата усмивка, погледът й беше пронизващ, съсредоточен.

— Искаме да научим абсолютно всичко за Рюдквист. Затова трябва да разбера защо е тръгнал към площад „Нюбруплан“ — на изток, в обратната посока на жилището си.

Фотьойлът изскърца, когато Русен промени положението на тялото си, а след това отговори с леко свиване на раменете:

— Хюберт имаше навик да излиза на дълги вечерни разходки. Винаги по един и същ маршрут, по едно и също време.

— Вечерни разходки? Това много лични въпроси ли са? Те биха ли накърнили репутацията му?

Тя пак се приведе напред във фотьойла.

— Защо Хюберт Рюдквист е тръгнал през парка „Берцелиус“ снощи?

Русен хвърли поглед към вестибюла и понижи глас до почти недоловим шепот.

— Вижте какво, тези неща нямат никаква връзка с разследването на убийството и…

— Ние ще решим дали имат, или нямат връзка. За какви лични въпроси става дума?

— Това наистина са неща, за които аз не искам…

— Защо, по дяволите, Хюберт Рюдквист е тръгнал през парка „Берцелиус“?

Русен пак погледна с крайчеца на окото си към вестибюла, към затворената врата на спалнята.

— За Бога, говорете по-тихо.

— Защо не е тръгнал право към дома си?

Русен изрече с усилие думите, сякаш бяха залепнали за гърлото му:

— Добре, добре. Но това не е известно на никого и така трябва да си остане.

Клаудия кимна.

— Къде е отивал?

— Щеше да разговаря с Маргарета Крук.

— Актрисата?

— Да, актрисата.

— Поправете ме, ако греша, но тя не почина ли преди няколко години?

— Да, така е. Почина през пролетта на 2001 година.

Той поглади темето си с ръка, намести тънките кичури.

— Хюберт обожаваше театъра, а Маргарета Крук беше безспорната му любимка. Може да се каже, че беше влюбен в нея, силно влюбен. Гледаше всичките й постановки, всичките й роли. Когато тя игра Адел фон Рипа в средата на деветдесетте, той през седмица седеше до Голямата сцена на „Драматен“ [16] Драматен“ е шведският национален театър. Голямата сцена е основната му сцена. — Б. пр. . Сигурно знаеше репликите по-добре от самата Крук. След смъртта й пред „Драматен“ беше издигнат паметник в нейна чест — бронзова статуя [17] Статуята на Маргарета Крук пред театър „Драматен“ е известна забележителност на Стокхолм поради факта, че е отоплявана. — Б. пр. . Оттогава Хюберт я посещаваше всеки ден.