Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

Колко дълго може да продължава това?

Този въпрос изпълваше ума му, докато стоеше на улица „Бундегатан“ и гледаше как Сигрид се отдалечава с розовия си анцуг. След малко се обърна, отключи бронираната външна врата и отвори изкривената вътрешна врата, тя се плъзна със скърцане и той погледна примирено към разядените от ръжда панти.

Влезе вътре с уморени стъпки, окачи написаната на ръка табелка ОТВОРЕНО на прозореца и остави вратата притворена, за да влезе малко свеж пролетен въздух в помещението. Нави дюшека и го скри в килера. Вдигна от пода романа на Елрой — издание в голям формат с меки корици на „Поверително от Ел Ей“ — и го сложи на мястото му на рафта с криминална литература.

В тесния кухненски бокс си направи чай с подправки и два сандвича с кашкавал. След това се настани на стола, модел „Мадмоазел“, зад касата, сложи краката си върху античното писалище и включи старото радио на дядо си. От високоговорителите се чу заплашително пращене, но гласът на говорителя надви шума:

— … а това са сутрешните новини на емисия „Еко”. Постоянният секретар на Шведската академия Хюберт Рюдквист е мъртъв. Бил е застрелян тази нощ в парка „Берцелиус“ в центъра на Стокхолм. Смъртта му е настъпила веднага поради тежките наранявания, които са му били нанесени в областта на черепа. Полицията не е заловила извършителя, но предполага, че…

Гласът на говорителя се изгуби в шума между честотите на радиото, а Лео остави сандвича с кашкавал. Отмести бавно поглед към секцията за история на литературата — към най-горния рафт, където бяха събрани няколко от сборниците с есета и антологиите на Рюдквист. Поклати глава.

— Хюберт Рюдквист… убит? Накъде отива светът, по дяволите?

Клаудия се беше излегнала на работния стол с крака върху бюрото, повърхността около кубинките й беше заета от дузина празни чаши за кафе и нощните доклади на следствените екипи. Под прозореца улиците на Кунгсхолмен се бяха събудили, звуците и ароматите на големия град проникваха през процепа.

Пред нея имаше комуникационна система РАКЕЛ, от време на време от цифровото радио се чуваха гласове — битов скандал в Биркастан, обир до църквата „Енгелбрект“. Докато слушаше съсредоточено докладите по радиото, тя отпи от разтворимото си кафе, то беше хладно и силно, кофеинът се бореше с умората в тялото й.

— Е, как е да работиш с Ролф Хедлунд?

На вратата се появи закръглената фигура на Биргер Шьолин. Началникът на Национално звено „Убийства“ беше облечен с дънки и кафяво сако от рипсено кадифе, очите му бяха дружелюбни, както винаги, но значително по-изморени. Тя отговори на въпроса му с дълъг безизразен поглед.

— Толкова ли е зле?

— Дори повече.

Шьолин влезе в стаята и седна на края на бюрото.

— Добре, нека да отгатна. Казал е нещо провокативно. Ти си побесняла и си му го върнала, и то доста безмилостно, ако те познавам добре.

— Нещо подобно.

— Значи сега водиш разследване за убийство заедно със следовател, който отказва да говори с теб?

— Не е обелил и дума от сутринта. Освен няколко ругатни и заплахи.

Тя вдигна отчаяно ръце.

— Знам, знам, но не се сдържах. Като бик съм — ако някой ми размаха червен плащ под носа, полудявам.

— Знам, няколко пъти си ме наръгвала с рогата.

Тя го потупа по крака, след което махна към комуникационната система на бюрото.

— Сега седя и подслушвам радиото като разузнавачите от шпионските филми. Нямам представа какви ги върши той.

— Но аз знам, затова дойдох.

Тя веднага се изправи.

— Какво?

— И аз помислих, че ще ти бъде интересно да разбереш.

— Какво, по дяволите, прави той, Биргер?

— Току-що изпрати два патрула да проучат антикварните магазини в Нормалм и Йостермалм. Също и Музея на армията, знаеш, че той се намира на една крачка от парка „Берцелиус“. Ще проверят дали през нощта не е било откраднато оръжие с черен барут.

— Няма да открият нищо. Това не е откраднато оръжие.

— Откъде си толкова сигурна?

— Тази сутрин говорих с Франк Ларшон. Той смята, че извършителят сам си е смесил барута — стрил го е на ръка в хаван.

— Щом Франк смята така, сигурно е вярно. Но какво общо има домашно направеният барут с убийството?

— Ако човек си приготвя сам черния барут, вероятно притежава собствен револвер.

— Може би, но въпреки това Хедлунд постъпва правилно, като проверява всички възможности.

Шьолин попипа ръба на бюрото, обмисляше как да формулира мислите си.