Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

Когато стъпките му заглъхнаха в коридора, тя седна на работния стол и отпи няколко глътки от студеното разтворимо кафе, но дори и кофеинът вече не й действаше. Очите я боляха от умора, когато погледна към купчините върху бюрото — протоколи от разпити, свидетелски показания, първите експертизи от Националната криминалистична лаборатория. Протегна бавно ръка към една от купчините с документи.

— Тук патрул 57… говори младши полицай Юхан Рюдолфсон.

Клаудия обърна глава и погледна към комуникационната система РАКЕЛ, имаше нещо особено в гласа, който идваше от високоговорителя.

Нещо.

Тя долови дишането на младшия полицай, паузите, как преглъща уплашено.

— С колегата ми току-що извършихме проверка по подаден сигнал… от Мариеберг. В един апартамент намерихме простреляна жена… на около петдесет години. Изстрелът е преминал през гърлото й точно под брадичката… а входящата рана изглежда странно. Има… как да се изразя…

Тя слушаше внимателно всяка дума, всяко вдишване.

— Ами… около отвора от куршума има точици.

Тя скочи от стола, грабна радиостанцията.

— Тук Клаудия Родригес от Национално звено „Убийства“. Как изглеждат точиците?

Минаха няколко секунди, преди да се чуе отговорът.

— Трудно е да се види заради многото кръв — каза полицаят най-накрая, — но гърлото на жената е покрито с малки черни пръски.

Пръски.

Малки. Черни.

Трите думи проникнаха в съзнанието й като токови удари.

— Къде се намирате? — извика тя. — На какъв адрес?

— Апартамент на подземния етаж на „Вивалиусгатан“ 11, в най-долния край до…

— След пет минути съм там!

Коридорите се простираха пред него като лабиринт от прозорци и стени от гипсокартон, но това беше работното му място от двадесет и пет години насам и той познаваше всяка топла връзка, всяко кътче.

Ролф Хедлунд отвори рязко сивата врата на един авариен изход и забърза по спираловидната евакуационна стълба. Когато стигна до петия етаж, мина през още една стоманена врата и сви наляво. С бързи крачки тръгна по коридора, накрая спря до отворената врата на областния полицейски началник и почука по касата.

Ларш Льовден седеше на бюрото, вперил очи в един компютърен монитор. Когато чу почукването, веднага вдигна поглед.

— Здравей, Ролф. Нещо ново за убийството на Рюдквист?

— Разследването напредва, имаме няколко интересни Свенения, които проверяваме. Но имам въпрос.

— Кажи.

Хедлунд влезе в просторния кабинет и се подпря на бюрото на Льовден.

— Защо, по дяволите, Национално звено „Убийства“ се бърка в нашето разследване?

— Не се бъркат, Ролф. Оказват ви помощ с персонал и със специализираната си компетентност.

— Защо?

Льовден остави чашата си за кафе, поглади с ръка прошарената си коса и отговори категорично:

— Хюберт Рюдквист беше постоянен секретар на Шведската академия. От двадесет години излиза през онази бяла врата и съобщава кой получава Нобеловата награда за литература. От двадесет години, а целият свят го гледа. Това убийство е по първите страници на всички вестници, Ролф, и в Швеция, и в чужбина.

Той махна към монитора, посочи електронното издание на „Ню Йорк Таймс“. В горната част на сайта се виждаше снимка на Хюберт Рюдквист в голямата зала на Борсата, а отдолу заглавие в морскосиньо: ASSAULT ON THE NOBEL PRIZE. Member of the Swedish Academy murdered in Stockholm [20] ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ НОБЕЛОВАТА НАГРАДА. Член на Шведската академия убит в Стокхолм (англ.). — Б. пр. .

— Това не е обикновено разследване на убийство — продължи той. — Всяко действие на полицията ще се разглежда под лупа, всяка погрешна стъпка ще се превърне в сензационно заглавие. Ще гъмжи от репортери и фотографи — и тук в управлението, и в парка „Берцелиус“ — навсякъде. Вече ми се обадиха десетина шведски и чуждестранни журналисти. Това е обществено значимо убийство от същата величина като убийството на Анна Линд. Именно за този вид разследвания Национално звено „Убийства“ трябва да оказва експертно съдействие, не смяташ ли?

— Нямам нищо против експертното съдействие. Напротив, приветствам го с отворени обятия. Но Клаудия Родригес не е никакъв експерт и да ме вземат дяволите, ако оказва някакво съдействие.

Ларш Льовден погледна едрия криминален инспектор и претегли всяка своя дума, преди да отговори. Наистина пред него стоеше Ролф Хедлунд и се подпираше на бюрото му, но спокойно можеше да бъде и директорът на Национална служба „Полиция“. Всичко, казано в тази стая, щеше да бъде повторено пред Род Йеглерц, той го знаеше.