Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

Сикстен Йерпе отдавна мълчеше. Кожата около скулите му висеше отпусната като прекалено голяма маска, тежкото му дишане можеше да се сбърка с хъркане, но погледът му беше буден, пронизващ като на хищна птица. Когато Йерпе се покашля, останалите веднага замълчаха.

— Както ви е известно, с Хюберт имахме своите стълкновения, искам да добавя, че така и трябва да бъде. Спорим от над тридесет години. Казвам „спорим“, а не „караме се“, защото, както знаете, между двете има съществена разлика. Така сме спорили, че между Борсата и „Юлене Фреден“ [22] „Юлене Фреден“ е ресторант с вековни традиции в Гамла стан в Стокхолм. — Б. пр. прехвърчаха и кифлички, и ругатни. Веднъж, Орвар, си спомням, че се наложи ти и Вилхелмсон да ме усмирявате със сила, когато исках да убедя физически още младия Рюдквист в превъзходството и значението на тълкувателите на Маларме за съвременната ни лирика.

На устните на Йерпе се появи печална усмивка. Тогава се усмихнаха и останалите, които си спомняха инцидента.

— Двамата с Хюберт не се погаждахме. Някои са ни наричали врагове и може би имат право. Но — и всички трябва да са наясно с това — Хюберт Рюдквист беше най-добрият ми враг. За да мога да се сражавам срещу острия му като бръснач интелект, от тридесет години подострям перата и доводите си. Ще ми липсва невероятно много.

Над членовете на Академията се спусна тишина, те Свеноха погледи, изгубиха се в мисловните си светове. Когато звънецът издаде писклив и продължителен звън, Сикстен Йерпе погледна към стенния часовник.

— Сигурно е Соня. Тя, както винаги, трябва да отбележа, си е изключила телефона от контакта. Но оставих съобщение на гласовата й поща и я помолих да тръгне насам. Клас, ти си млад и бодър, ще бъдеш ли така добър да й отвориш?

Клас Фален, който наскоро беше отпразнувал седемдесетия си рожден ден, стана от дивана.

— Разбира се. Ние, младежите, се радваме да бъдем полезни.

Той прекоси с усилие салона и изчезна зад домашно ушитата завеса, която отделяше помещението от антрето. Из апартамента се разнесе скърцане, когато Фален освободи веригата и отвори външната врата. Скоро откъм антрето се чуха гласове, единият беше добре познатият глас на Клас, а другият принадлежеше на непознат мъж. Изведнъж в апартамента отекна гърмеж и през завесата проникна сиво-бял дим.

— Клас, какво, за Бога, става?

Двамата мъже се втренчиха в отвора на салона. Беатрис Елмстен обърна бледите си очи в същата посока и веднага усети острата миризма на сяра.

В същия миг завесата беше дръпната настрани и в салона влезе мъж с балтон с двойно закопчаване и цилиндър, леко килнат назад на темето. В затворената ръка на мъжа имаше револвер с гравирани метални орнаменти, от обработената против ръжда цев все още излизаха струйки дим. Когато забеляза многобройната компания, той спря и се втренчи в тях.

Сикстен Йерпе срещна погледа му и се изправи с голямо усилие от фотьойла.

— Какво, по дяволите, означава това?

Непознатият стоеше напълно неподвижно, лицето му беше безизразно под периферията на цилиндъра. След това устните му се извиха в израз на дълбоко удовлетворение и той вдигна огнестрелното оръжие със сигурна ръка, насочи го към гръдния кош на Йерпе и натисна спусъка. Гърмежът беше оглушителен, цевта на револвера отново избълва дим, а от въртящия се барабан изскочиха парещи сажди. Йерпе беше улучен от два оловни снаряда, бархетната му риза се оцвети в карминеночервено от бликащата кръв, а огромното му тяло се свлече безжизнено в кожения фотьойл.

Тогава Орвар Шеле се надигна от дивана. До него кучето водач оголи зъбите си и започна да лае като подивяло.

За част от секундата нахлулият в апартамента мъж се поколеба, след което се обърна бързо наляво и стреля два пъти — първият оловен куршум уцели бетонната стена, а вторият се заби в лявото око на лабрадора. Лаят утихна мигновено и кучето водач се свлече на пода. В същия момент Шеле успя да хване ръкава на балтона на нападателя, заби върховете на пръстите си в ръката му и посегна да го стисне за гърлото. Но мъжът се изскубна и му нанесе силен удар с ръкохватката на револвера. Прикладът се удари в челото на Шеле и възрастният историк залитна назад със зееща рана над веждата. Опита се да се изправи, като се олюляваше, но беше прекалено замаян.

Сега мъжът вдигна необезпокояван оръжието си, прицели се и стреля още веднъж. Когато оловният куршум разтроши лявата му скулова кост, силата на изстрела запрати мощно Шеле назад и той се удари в библиотеката. След това в салона за четене настана пълна тишина. Беатрис Елмстен седеше до прозоречната ниша и търсеше безпомощно с ръце във въздуха. Тя усещаше присъствие пред слепите си очи, долавяше дълбоко дишане, движения, скърцането на дъските под тежестта на човек.