Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

— Откъде… откъде знаете как изглежда куршумът?

Клаудия не отговори, вместо това попита:

— Идват ли още патрули?

— Всеки момент ще пристигнат.

— Кажете им да претърсят цялата околност, и то колкото може по-детайлно. Извършителят вероятно има видими следи от барут върху някоя от ръцете си, може би и по лицето.

— Жената се казва Соня Бергвал. Родена през 1962 година.

Клаудия се обърна и погледна към полицайката. Тя стоеше под сводестия отвор на всекидневната и четеше от екрана на комуникационната си станция РАКЕЛ.

— Соня Бергвал?

— Да, само тя е регистрирана на този адрес. Професор е по скандинавски езици, работи в Стокхолмския университет, а от 2011 година е член на Шведската академия, където…

Адреналинът избухна в гръдния кош на Клаудия, разнесе се из тялото й като приливна вълна. Със светкавично движение тя извади мобилния си телефон и пръстите й затанцуваха по клавиатурата. След две иззвънявания отговори напрегнат глас:

— Да… Льовден.

— Обажда се Клаудия, намираме се в кризисна ситуация, по дяволите! Още една членка на Академията е била застреляна, вероятно със същото оръжие с черен барут.

Тя чу как областният полицейски началник си пое дъх.

— Още една? Членка на Шведската академия?

— Да, Соня Бергвал.

Гласът на Льовден се чу от телефона като треперене:

— Академията има осемнадесет членове, нали?

— Вече остават шестнадесет.

— Боже мой, мислиш ли, че някой луд се опитва…

— Не знам, но всяка секунда е жизненоважна. Трябва да поставим всички членове под полицейска охрана, а само ти имаш такива правомощия. И Йеглерц.

— Веднага ще се погрижа.

Клаудия затвори телефона и усети как бие сърцето й — ритмични удари, които пулсираха в гръдния кош и слуховите й канали. Погледа към парка, към залива Ридарфиерден, закова поглед върху няколко медночервени покрива. Различаваше ги от другата страна на залива, отвъд върховете на дърветата на остров Лонгхолмен, и в ума й проблесна една-единствена мисъл, две думи.

Може би.

Тя се обърна към двамата младши полицаи.

— Останете тук. Не пипайте нищо!

С мобилния телефон в ръка изскочи от апартамента, изкачи тичешком бетонните стълби и набра прекия номер на следствения отдел. Когато изтича навън през вратата, долови норландския диалект на Пер Фалкман в слушалката.

— Ало?

— Обажда се Клаудия! — изкрещя тя, за да надвика вятъра. — Писателят Сикстен Йерпе живее на Реймершхолме, намери адреса му!

Минаха само няколко секунди, след което се чу гласът на главния следовател.

— Живее на „Андерш Реймерш вег“ 9, на шестия етаж. Намира се…

— Знам.

Клаудия пъхна мобилния телефон в джоба на якето си и се качи на своята „Хонда“, която избумтя, когато тя запали двигателя и потегли по улицата в посока към моста Вестербрун и остров Реймершхолме.

Мотиви на Шведската академия:

най-вече за големия му роман „Буденброкови”, който с течение на годините получава все по-голямо признание като едно от класическите произведения на съвременната литература

15 май 2012 година

Предобедното слънце проникваше през тъмнозелените кадифени завеси и осветяваше мрачния салон за четене на Сикстен Йерпе, дълги слънчеви лъчи пълзяха по дъските на пода като позлатени змии.

Четиримата членове на Академията се бяха настанили на меките мебели покрай прозорците на салона. Очите им бяха кървясали от плач, лицата — пребледнели от отчаяние.

Беатрис Елмстен въздъхна, след което помръдна объркано глава. Хроничната й глаукома се бе влошавала с всяка изминала година, сега слепите й очи се взираха в нищото. Тя се наведе бавно напред, погали с пръсти златистата козина на тила на кучето си водач.

— Не мога да осъзная, че Хюберт е мъртъв. Наистина всички се намираме в тази възраст, когато смъртта дебне зад ъгъла, през последните години съм била на повече погребения, отколкото рождени дни. В това няма нищо чудно, разбира се, злополуки и болести сполетяват всички ни, такъв е животът. Но убийство!

Тя поклати глава отчаяно и огорчено.

— Ничия смърт не ме е съкрушавала така, както смъртта на Хюберт. Едно е съдбата — или пък Бог, ако щете — да реши, че дните ни са преброени. Но убийството се извършва от човешка ръка.

Орвар Шеле кимна в знак на съгласие и отпи от димящото кафе.

— Вчера разговарях дълго с Хюберт в „Бернс“. Трябва да беше към дванадесет часа, значи по-малко от час по-късно е бил застрелян. Говореше за вилата си. Искаше да я пребоядиса в тъмночервено, това бяха последните му думи.