Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

XXII. §. Най-висшата и важна задача на Академията е (…) да тълкува Небесните истини.

Устав на Шведската академия, изготвен от Густав III и Елис Скрьодерхейм, 1786 година

Приятели!

Ще позволите ли да ви нарека така?

Учудени сте, виждам го в очите ви. Но аз гледам на вас като на свои приятели, въпреки че това е първата ни среща.

О, подлагате възглавница под главата ми, и то красива ленена възглавница. Благодаря ви за загрижеността, но наистина няма нужда. Когато човек е на смъртно легло, удобството не е от голямо значение.

Но достатъчно по този въпрос. Времето ни притиска, а имаме много теми за обсъждане, нали?

Вие, разбира се, вече сте запознати с възникналите събития — онези, които тази нощ достигнаха до смъртоносния си край. Но може би бих могъл да ви разясня някои от обстоятелствата.

Кога започна всичко? Кой беше началният момент?

Може би не споделяте мнението ми, но смятам, че знам както датата, така и часа.

Беше 12,59 часът.

На 11 октомври 2005 година.

Хюберт Рюдквист стоеше зад бялата дъбова врата в голямата зала на Борсата [1] В миналото сградата на Борсата в Гамла стан в Стокхолм се е използвала не само за борсова търговия, но и за официалните събития на Шведската академия. В нея днес се помещава и Нобеловият музей. — Б. пр. . Ръката му лежеше върху бравата, погледът му следваше движението на секундната стрелка на стенния часовник. Той чакаше търпеливо кръглия час.

Навлажни устните си, след което излезе през вратата, за да обяви името на лауреата. Помещението, разбира се, беше пълно с фотографи и журналисти от всички краища на света.

Рюдквист оправи сакото си и обяви с уверен глас:

— Добър вечер и добре дошли в Шведската академия. Нобеловата награда за литература за 2005 година се присъжда на английския писател Харолд Пинтър.

Сред тълпата се разнесе шепот.

— Най-накрая! — извика някакъв шегобиец.

Но Рюдквист не му обърна ни най-малко внимание. Вместо това той изчете мотивите на Академията на пет различни езика — шведски, английски, френски, немски, руски, след което погледна към морето от хора.

Тогава, сякаш случайно, погледът му се спря върху мен, както стоях в дъното на залата. Аз се взрях в синьо-сивите му очи и в същия момент ми стана ясно какво трябва да се случи.

Че Отмъщението трябва да се изпълни.

Най-накрая, както се изрази шегобиецът.

След това Рюдквист благодари за вниманието и даде интервю за присъстващите журналисти. Щяха да минат седем години до следващата ни среща.

Беше… една вечер… в средата на… май…

Харолд Пинтър — Лауреат на Нобелова награда за литература за 2005 година

Мотиви на Шведската академия:

който в своите драми разкрива бездната под незначителните ежедневни разговори и нахлува в заключената стая на потисничеството

14 май 2012 година

В салоните на хотел „Бернс“ в центъра на Стокхолм се честваше стогодишнината от смъртта на Аугуст Стриндберг [2] Аугуст Стриндберг (1849–1912) — шведски писател, драматург, художник и фотограф, смятан за един от най-значимите шведски автори, най-известен с пиесите си и романа „Червената стая“. — Б. пр. . Големият настлан с паркет салон и терасите бяха пълни с празнично облечени мъже и жени, от високоговорителите звучеше Кройцеровата соната на Бетовен, но любимата музика на Стриндберг се заглушаваше от шума на празненството. Гостите вдигаха наздравици и разговаряха оживено, шумоленето на роклите и костюмите изпълваше всички ъгли. Глъчката се издигаше към кристалните полилеи, високо нагоре към позлатения свод на тавана.

Хюберт Рюдквист, постоянният секретар на Шведската академия, стоеше на югозападната тераса. Погледът му обходи съседната трапезария, плъзна се по плюшените фотьойли и ламперията в Червената стая, по ръчно рисуваните стъкла на прозорците. Преди малко повече от век Стриндберг беше общувал тук с литератори и писатели — в тези ресторантски салони, на тези кървавочервени кресла.

— Ако човек седи съвсем тихо — каза Рюдквист в речта си преди вечерята, — може и днес да чуе гласа на Стриндберг. Неговите думи са се врязали завинаги в тези стени. Заслушайте се! Заслушайте се много внимателно!

Близо тристата гости замлъкнаха, от дългите, пълни с хора маси не се чуваше нито звук. Тогава той приближи микрофона към устата си и прошепна призрачно: