Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

Тук беше прекарала голяма част от детството си, голяма част от живота си, беше свикнала с шума от ударите, с ругатните на десетина езика, но тази нощ се чуваше само смях и ребетико [4] Ребетико — гръцки музикален стил от началото на 20-те години. — Б. пр. — прашни плочи на Харис Алексиу, които се въртяха отново и отново на грамофона. Когато видя Елена, забърза към нея през тълпата и прегърна приятелката си от детството внимателно, за да не разлее минералната вода в ръката й.

— Sorry [5] Съжалявам (англ.). — Б. пр. , че закъснях.

— Като те познавам, направо подрани — засмя се Елена отначало, но скоро млъкна, изражението й стана сериозно. — Беше днес, нали? Преди пет години…

— Да, беше днес.

— Отби ли се в болницата?

— Току-що.

— Посред нощ? Позволено ли е?

— Не.

Известно време Клаудия се взираше в балатума, но изведнъж лицето й засия в усмивка, сякаш беше натиснала някакъв ключ в мислите си и бе променила настроението си.

— Е, как ти се струва купонът?

Елена се усмихна и кимна към импровизирания бар, към песента и виковете, които идваха от другия край на залата.

— Познай.

— Звучи, сякаш той е във върхова форма тази вечер.

— И още как.

Безброй свещи осветяваха спортната зала, а сред множеството се забелязваха стотина добре познати лица, но очите на Клаудия бяха впити в огромния мъж.

Георгиос Пападакис седеше до разклатена пластмасова маса до бара, заобиколен от учениците си по бокс, роднините и приятелите си. Седнал откъм дългата страна на масата, той мереше силите си на канадска борба с всички, които бяха достатъчно безразсъдни да приемат предизвикателството му, а след всяка победа от устата му се разнасяше весел смях, който отекваше в залата.

— Никой ли не може да победи един гръцки дядка? Наистина ли никой?

Повечето имаха благоразумието да не се доближават до дясната ръка на Георгиос. Опиталите късмета си на масата стояха разпръснати из залата с наболяващи ги кокалчета на пръстите и ръце. Георгиос кимна още веднъж към празния стол на претендентите.

— Още някой да си мисли, че има шанс? Никой ли? Никой ли не се осмелява?

Мисълта изникна отникъде, оформи се изведнъж в главата на Клаудия. Без да отмества поглед от великана, тя се наведе към Елена и прошепна няколко думи в ухото на приятелката си от детството. На устните на Елена веднага се появи усмивка. Тя хвърли поглед към баща си и отговори:

— Да.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Клаудия стисна силно ръката на приятелката си. След това свали коженото яке и си проправи път през тълпата, мина покрай застланите с покривки маси, покрай бара и седна на черния сгъваем стол.

— Добре, старче, крайно време е да си намериш майстора.

В боксовата зала се разнесе глъчка от развеселени гласове.

— Клаудия ще се състезава на канадска борба с Георгиос!

За няколко секунди около масата за кафе се струпаха петдесетина души, в помещението заехтяха насърчителни викове и подигравателни свиркания, разнесе се тропот от крака по балатума. Мокрите от пот кичури на Георгиос се разлюляха пред лицето му, когато той поклати глава.

— В Центъра сигурно минаваш за hot shot [6] Голяма работа (англ.). — Б. пр. . Арестуваш изнасилвани и прибираш на топло убийци. Но тук винаги ще си останеш малката ми Клаудита.

Със светкавично движение тя сграбчи дясната му ръка, впи поглед в живите очи, които я наблюдаваха от другата страна на масата.

— Днес се чувствам във форма, Георгиос. В много добра форма.

— Добре, добре, но не си мисли, че ще се размекна само защото си жена. От шестдесет години никой не ме е победил и не смятам да загубя на шестдесетия си рожден ден. Още по-малко пък от едно момиченце, което проходи в кухнята ми.

— Още много ли смяташ да дрънкаш, или вече можем да започваме?

Той избърса лицето си с лявата ръка и си пое дълбоко въздух.

— На три?

Тя кимна, без да изпуска очите му от поглед.

— На три.

Ръцете им трепереха от напрежението, по лицето на Георгиос се стичаха огромни капки пот, докато той отброяваше:

— Едно, две…

В този момент тя се наведе над пластмасовата маса и прошепна в ухото му:

— Георгиос, ще ставаш дядо.

Великанът се вцепени, застина като изсечена от гранит скулптура на Кронос, помръдваха само устните му, които безшумно повтаряха думите й. Тогава Клаудия натисна с цялата си сила и удари безпомощната му ръка в масата.

— Честит рожден ден — прошепна тя и го целуна по бузите.