Мартин Олчак - Убийства в Шведската академия

— Добро обобщение. Къде е Льовден?

— Идва насам. През последния час беше в „Русенбад“ [25] „Русенбад“ е сградата в Стокхолм, в която заседава правителството на Швеция. — Б. пр. , за да докладва за ситуацията на премиера и министъра на правосъдието. Добре ли си, Клаудия?

— Да. А ти?

— Никога не съм преживявал подобно нещо. През последните четири часа тук е пълен хаос.

— Представям си.

Тя взе термоса, наля димящо шварц кафе в бяла пластмасова чаша и опита предпазливо горещата напитка. В същия момент вратата се отвори и влезе Ларш Льовден, запъхтян, челото му проблесна от пот, когато се приближи до Клаудия.

— Нещо ново? Някакви следи от този мръсник?

— Нищичко. Но всичко говори, че извършителят е един — и при снощното убийство, и при днешните. Как мина в „Русенбад“?

Льовден седна до заседателната маса и отговори с примирено кимване, обезсърчението личеше по лицето му като бледосив прах.

— Не сме имали сериен убиец в Стокхолм от Снайпериста [26] Снайпериста е прякорът на известен шведски убиец и крадец, който през 1991–1992 година извършва серия от атентати в Стокхолм и Упсала, като стреля с пушка с лазерен мерник по единадесет души, един от които умира. — Б. пр. насам. Оттогава минаха двадесет години, а и формално погледнато, той не беше сериен убиец. Отне живота само на един човек, а този ненормалник вече е убил пет.

Вече.

Това само началото ли е?

Зашеметяващата мисъл премина през ума на Клаудия, но тя я запази за себе си.

— Тринадесет от членовете на Шведската академия са още живи — каза областният полицейски началник и обърна изморените си очи към Фрида Сетерлунд. — Кажи къде се намират, каква охрана им е осигурена. Искам да чуя всичко.

— Има много за разказване — отговори тя.

— Знам, разкажи всичко.

Сетерлунд разлисти записките си, страниците на бележника й зашумоляха между пръстите й — множество разговори, обобщени в бележки, разпръснати върху листовете.

— Добре — каза тя, — да започнем от Стокхолм.

— В района на Стокхолм има шестима членове на Академията, нали?

— Точно така. Нилс Т. Флудстрьом, Кристин Далберг, Ян Коскинен и Йоран Валин се намират в управлението — в сектора за повишена сигурност на подземния етаж. Там е и Беатрис Елмстен. Тя ще бъде охранявана по същия начин като останалите, въпреки че извършителят по някаква причина е избрал да я пощади. Няма да поемаме никакви рискове, разбира се.

Льовден кимна.

— Естествено.

— Всички са в състояние на шок, а някои, особено Елмстен, показаха и признаци на психическа травма. Нашите разпитващи полицаи и психолози започнаха да разговарят с тях, зададоха им най-спешните въпроси, например дали напоследък е имало конкретни заплахи срещу Шведската академия, но досега не сме установили нищо, което да бъде от полза.

— Абсолютно нищо ли? — каза Клаудия учудено.

— Да.

— Никакви заплашителни писма? Гневни телефонни обаждания?

— Нищо.

— А останалите членове на Академията — къде се намират те?

Биргер Шьолин опря лакти на масата и отговори:

— В Стокхолм има още един член на Академията — поетесата Лисбет Хансон. Тя е претърпяла тежко отравяне на кръвта миналата седмица и сега лежи в отделението по ЕКМО — екстра-корпорална мембранна оксигенация на болница „Каролинска“, където диша с помощта на апарат сърце бял дроб.

— Не може да бъде местена?

— Не — отговори Шьолин. — Нуждае се от денонощно наблюдение, а такава апаратура има само в „Каролинска“. Но е поставена под надеждна охрана. До отделението се стига само по едно стълбище и с един асансьор — и двете се охраняват от екипи на Службата за охрана. До стаята на Хансон имаме поставени и още охраняващи полицаи.

— Колко?

— Четирима, а освен това в района на болницата има няколко патрула и цивилни полицаи от нормалмската полиция. В охраната е включено и частното охранително дружество, което отговаря за сигурността на болницата. Служителите му са наясно със ситуацията и са на наше разположение, ако имаме нужда от тях. Разбира се, разчитаме и на всички охранителни камери, които са разположени в болницата и около нея.

На челото на Клаудия се появи угрижена бръчка.

— Това не ми харесва. Болниците се охраняват трудно, убиецът може спокойно да влезе с превръзка на лицето, без да събуди подозрения.

— Нищо не може да се направи. Хансон е на осемдесет и седем години и е на границата между живота и смъртта. Главният лекар преценява шансовете й за оцеляване на по-малко от петдесет процента. Убиецът не е най-големият й проблем в момента.